Щастие с аромат на палачинки, мед и кафе

x


Събуждам се, преди алармата ми да е звъннала. Снощи не спах добре – будих се непрекъснато от шумове навън, но след това бързо се връщах към съня, знаейки, че Той е до мен. Чувствам се сигурна, дори само като го гледам как спи. Спокоен и тих, отнесен в някакъв свой свят, в който никой, освен него, не знае какво се случва.

Първите лъчи се промъкват през прозореца и невидимо разсичат леглото, а то е празно. Не съм разбрала кога си е тръгнал. И по-важното: защо го е направил. В просъница, някъде между съня и реалността, се опитвам да се сетя какво се случи предната вечер. Прибрахме се късно от вечеря, по пътя спорихме за приятелството между мъже и жени, но май не беше сериозно. Спомням си, че се смяхме и шегувахме малко по-остро от обикновено, но нищо повече. И после си легнахме. Къде е отишъл тогава?

Паниката бавно започва да се надига в мен, а стягането на стомаха и стискането на гърлото са първите ѝ прояви. Опитвам се да открия телефона си, но не е нито на леглото, нито на нощното шкафче. Може би съм го забравила в дамската си чанта, но не я виждам никъде. Сигурно е в дневната, май я оставих там снощи.

Ставам бързо от леглото, но от рязкото движение ми се завива свят. Подпирам се на стената, за да не падна, изчаквам няколко секунди и вече се чувствам по-добре. Изглежда, че ми се струпва твърде много адреналин за този ранен час. Не му обръщам внимание, защото искам само да разбера защо Него го няма.

Излизам в коридора, а ароматът на палачинки изпълва ноздрите ми. Няма по-голямо клише от точно тази закуска, но не ми пука особено. Прави ме щастлива, особено когато я споделям с любмия човек. Още по-клиширано, нали?

Със слушалки в ушите, той стои с гръб към мен, надвесен над печката. На единия котлон има тиган, в който тоу-що е изсипана смес с ванилов аромат, а на другия кафето е на път да заври. Масата също е сервирана, а по средата ѝ е поставен буркан мед – любимият ми „аксесоар” към палачинките. Мисля да го изненадам, но се спирам, защото ме е страх да не го уплаша и без да искаме да обърнем някой горещ съд върху себе си. Затова просто влизам в кухнята и заставам пред него.

Ведрият му поглед и усмивката са най-хубавото пожелание за добро утро, което мога да получа. Свивам се мързеливо на стола и като нахално мъркащо създание чакам закуската да ми бъде сервирана, без, разбира се, да помогна за осъществяването ѝ. Той обаче не ми се сърди. Познава ме добре и знае, че тези малки глезотийки ме карат да бъда още по-влюбена в него. Наясно е, че нашата любов се измерва в начина, по който се гледаме; страстта, с която се докосваме; емоцията, с която се целуваме. Очите никога не лъжат, ръцете никога не галят насила. И ние го знаем отдавна.

Палачинките не са особено кръгли, но за мен са съвършени. Докато се опитвам да намажа първата с мед, той се разлива върху ръката ми и стига чак до лакътя. Макар че след половин час трябва да тръгвам за офиса, изобщо не се притеснявам. Ще имам време и за закуска, и за душ. Вече забравих за сутрешната си паника, както и за липсващия телефон. Мисля си замо за едно: че искам да затворя любовта ни в бурканчето с меда и да я оставя там завинаги. Знаете ли защо? Защото това е единственият хранителен продукт, който никога не се разваля.

Текст: Станислава Добрева

Снимка: Davids Kokainis – Unsplash

 

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Ежедневна рокля Pluto

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дамска чанта Kira Черен от Tory Burch

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Ежедневна рокля Rosy от Desigual

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сникърси OMIA от Off-White

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Този див, див запад.

Ако сте пропуснали
Най-четени