Октомври, който е дъждовен, но…ми е приятел!

x


Днес вали! Не знам дали защото вече официално е октомври, или защото времето е решило да бъде в унисон с настроението на двете деца от първия етаж – всяка сутрин вдигат врява до небето и плачат като полудели. Иначе моето настроение си го бива, защото в такова време обичам да чета книга, да слушам джаз и да пия чай. Цялата тази идилия обаче почти всеки ден отстъпва място на живота в градски условия. Днес ще се наложи да изляза от зоната на комфорта, ще оставя книгата тъкмо на най-интересните страници и ще заприличам на всички, които бързат към метрото.

В един дъждовен ден могат да ти се случат няколко неща, ако си обитател на големия град. Две от тях са хубави, останалите просто те оставят без думи, но едва ли за всичко е виновно дъждовното време.

Днес вали! Излизам суха и имам чадър, така че не очаквам никакви мокри изненади. И тъй като понякога не искам да бъда като всички по пътя за метрото, аз си слагам обувки от велур – бежови и светлосин тренчкот. Нещата разбира се, приемат (не)очакван развой. Явно октомври иска да мислим и живеем абстрактно и изненадите да са част от това, иначе романтично, време. Шофьорите на автомобили и те така – живеят на ръба на риска, на ръба на изненадите и мислят абстрактно. Например, виждат локва и минават през нея, сякаш за да се уверят дали там наистина има огромна дупка, която събира водата, или просто така им се струва. За късмет точно в този момент аз минавам на метър и няколко сантиметра от един такъв шофьорски експеримент. Велурените ми обувки, разбира се, страдат повече от връхната ми дреха. Това е смешно, защото аз обичам да откривам във всяко зло добро! Октомври се смее с мен, направо ми се подиграва, защото тъкмо влизам в подлеза, и спира да вали. Представете си цял ден така – играя си на криеница с времето, само дето аз съм с мръсни обувки на висок ток, с които дори не мога да тичам под дъжда.

В края на деня октомври не е приключил с мен! Напротив, той едва сега започва! Изпадам в още две – три нелепи ситуации – дали заради дъжда, или заради това, че съм разсеяна. Октомври пак започва да вали и решавам да се скрия някъде. Така разбрах каква е функцията на тези архитектурни придатъци над всеки вход – навесите. Там хората се срещат, говорят си за времето, докато чакат да спре да вали, разменят си по някоя усмивка или направо се влюбват. Това е едно от хубавите неща на дъждовното време в големия град, за които споменах. Другото е, че октомври наистина те научава да мислиш абстрактно и дори философки, когато изцапаш хубавите си обувки, вятърът развали косата ти или ти откраднат чадъра.

Макар и доста студен, аз обичам октомври, именно заради една случайна среща в края на мокрия ден и заради уроците на променливото време. С нетърпение очаквам всички останали дъждовни дни, защото си купих нови кожени ботуши, имам нов чадър и една първа октомврийска среща, която престои…в сладкарницата на ъгъла, там до входа с навеса и се надявам отново да вали.

Текст: Стефи Стоева

Снимка: Press

Вижте още:

Изневярата на лятото, любовта към септември

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Макси рокля от REBECCA VALLANCE

Макси рокля от REBECCA VALLANCE Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Шапка от MAISON MICHEL

Шапка от MAISON MICHEL Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Ленен панталон от NICHOLAS

Ленен панталон от NICHOLAS Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Къс дънков панталон от KSUBI

Къс дънков панталон от KSUBI Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Всъщност място за тъга няма – колкото повече се отдалечава лятото, толкова по-вдъхновяваща става есента!

Ако сте пропуснали
Най-четени