В живота на всяка жена има един чифт обувки, които не са направени тя да ходи с тях. В живота на всеки мъж има една кола, която той никога няма да шофира, но пък може да взима под наем. Обувките са на високи токове, колата е от висок ценови клас и заедно с още цял куп неща като тези, хората се допускат да влязат в панаира на суетата.
Още откакто Уилям Текери е написал своята книга, на всички е било ясно – там, където се строи панаира на суетата, не са останали много хора, но е пълно с мъже и жени, готови да посрещат високите критерии, които си поставят един на друг. Условията да се присъедиш към него са безкрайно много. И тъй като никой не се интересува от любовта на готвачката Марта и сервитьора еди-кой-си, всички са обърнали поглед към господарите – имената и лицата на деня.
В панаира на суетата и преди, и сега няма нищо обикновено. Всичко тук е необикновено, невероятно и до известна степен неприятно. Такива са прическите, дрехите, разговорите и физиономиите на хората, прикрити с грим, без значение мъжки или женски. Всичко обикновено е необикновено тук.
В панаира на суетата любовта е сменена от позьорството и други неща. Бракът е сменен от развода и никой не може да попречи на това, че всичко е временно, но пък доста скъпо, при това. Тук всичко свършва, не когато „смъртта ни раздели“, а много преди това. Всичко свършва там, където е започнало, особено любовта. Затова в панаира на суетата по принцип няма любов.
Хората от панаира на суетата може да познаете по очевидното безсилие да се справят с високите му изисквания и липсата на интелектуални величини. Затова в усилието си да останат част от тази история, дамите посещават светски събития с фалшиви чанти Louis Vuitton, чието обърнато на обратно лого, уж никому не прави впечатление. Господата нахлузват един часовник, грабват едно кученце под мишница и никога не отговарят на случайния въпрос „извинете колко е часът?“.
Няма значение колко е часът. Часът е толкова, колкото те пожелаят, защото в панаира на суетата времето не се измерва в часове, а в бутилки изпито шампанско, в порции хайвер. Жените например разбират колко време е минало по болките в краката от фалшивите обувки с червена подметка и не добре изчислена форма на свода, но пък безкрайно високи.
В панаира на суетата не приемат такива като теб и мен, защото сме обикновени. Нашето място не е там. Ние имаме свой собствен панаир, този на живота, където можем да се любим, да познаваме часа и диамантите не са истинските ценности на деня. Обаче не са останали много хора като теб и мен. Всички бързат, тичат с всичка сила и с една фалшива чанта от битака за баланс. Всички крачат гордо, нищо че боли. А останалите рано или късно разбираме, че имаме един чифт обувки в гардероба си, които е по-добре да изхвърлим, защото никога няма да обуем.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Caitlyn Wilson – Unsplash
Вижте още:
