Съществуват ли мисли, които да се лутат без собственик в пространството? Това е налудничав въпрос, но според мен въздухът е пълен с тях. Иначе как ще обясните спонтанната идея, чe ви трябва нова прическа докато разглеждате някакъв договор за канцеларски материали в работно време. И може би сами ние, жените, улавяме мислите, които се разпространяват на „свободния пазар”, във въздуха или по някакъв необясним начин си ги предаваме една на друга. Всеки ден ми хрумва по една такава странна мисъл или по-скоро въпрос, идват като неканени гост, аз си ги записвам и voila, ето ги последните седем от миналата седмица.
Понеделник:
Мисля си какво бих направила ако можех да избягам за три или четири месеца от настоящия си живот? Какво бихте направили вие за това време ако можехте да вземате решения без каквито и да е ограничения?
Вторник:
Опитвам се да си спомня в кой момент се случи, така че живота ми да върви в посоката, в която се развива сега. Връщам се назад във времето, при мен са осем години и няколко месеца, в които съм взимала доста решения. Взимала съм уроци по танци и уроци по живот от различни хора, а днес мисля, че мога сама да напиша цял учебник по този въпрос.
Сряда:
Опитвам се да дам определение за думата комфорт по начина, по който я разбирам. Става ми ясно, че не е много лесно, с оглед на увеличаващия се списък от предпоставки за комфорт на различните места, на които се намирам.
Четвъртък:
Иска ми се да прекарам целия ден в правене на снимки. Да заснема всичко, което се случва в един мой обикновен четвъртък, но и аз да присъствам на снимките. След това да ги разгледам и да реша какво не ми харесва, за да го променя – стойката си, дрехите, цвета на косата, колко пъти се сещам да пия вода, разсейвам ли колежката си твърде много и каквото още ми хрумне.
Петък:
Правя си списък с нещата, които ме карат да се усмихвам.
Събота:
Събота е ден, в който трябва да се прекара време далеч от всякакви електронни устройства. В този ден си мислех в каква посока са ме променили социалните мрежи. Дали съм станала по-комуникативна или обратното, дали съм намерила нови приятели или съм загубила стари. Всъщност социални ли са социалните мрежи?
Неделя:
Иска ми се да напиша писмо на човек, с когото не съм разговаряла от поне една година. Какво бих написала? Какво бихте написали вие в един спокоен неделен ден, на някой ваш познат, с когото може повече никога да не се срещнете, но някога сте били близки?
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Renáta-Adrienn – Unsplash
Вижте още:
