Цял живот отмерваме времето. Времето, което остава докато навършим пълнолетие, времето което остава докато се качим на самолета, десетте секунди преди новата година и дванайсетте месеца след това. Десет минути, пет минути, час, два – благодарение на стрелките умеем да различаваме времето. Ами ако нямаше часовници и ако нямаше стрелки? Сигурна съм, че пак, напълно безпогрешно, щяхме да познаваме времето. Щяхме да знаем, че има минало и бъдеще, и щяхме, както сега, да сме едно с времето в безкраен кръговрат.
Всеки от нас има по един часовник без стрелки в душата си, с който контролира и обработва времето по своему, точно както контролира любовта, емоциите и живота си. Днес имам повод да си помисля и да пиша за времето и неговото значение по две причини. Едната е, че то ми е спътник, с който се състезавам ежедневно и ми се иска да го удостоя с малко внимание. Другата е, че днес искам да си спомня за един велик българин, който преди 140 години написа в предсмъртното си писмо, че „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”
Какъв по-хубав повод от думите на Васил Левски ни трябва, за да си спомняме за философското ехо, което кънти и до днес, че времето продължава и, че сме участници в неговата безумно интересна игра?
Носталгията към училищните години, за пореден път ме кара да извадя думите му от контекста и да помисля, колко потребно ми е времето. Заключена между двете му стрелки измислени от хората, разбирам, че няма как да му избягам. Целият ни живот е събран в него, ние сме в него – успехите, радостта, симптомите на любовна мъка, закуските на верандата и вечерите на свещи и… всичко останало. До другото заключение, че времето е в нас, обикновено достигаме на един по-късен етап – когато забележим и първите признаци на старост по все още младата ни кожа. А как обичаме да се наслаждаваме на времето, как не искаме да го пускаме това скъпоценно отмерване на щастието. Как го помним и съзнателно удължаваме насладите в обикновените дни. А часовникът продължава да тиктака, да подсказва, че трябва да сме будни, да сме сигурни във вечната компания на времето.
Твърде много може да се каже за времето и за часовниците. Ще спра до тук, защото бързам да заключа един момент от днешния ден в безвремието на спомените си и да продължа надпреварата с часовете, които се нижат неусетно бързо днес.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
Ако не си post-нал нещо във фейсбук, то случило ли се е наистина?
По една мисъл на ден за седмицата
