Успехът не се измерва в инчове, сантиметри и карати. Обикновено човек стига до този извод, когато се сдобие с първия си телевизор последен модел с огромен екран и всичките му екстри и… няма с кого да гледа любимите си филми на него. Разбираш, че да свалиш още няколко сантиметра от талията си и да заприличаш на Адриана Лима, няма да ти донесе мъжът на мечтите. Но забележете как всяка от нас има по една приятелка, която се чувства прекрасно с онези 5-6 килограма отгоре и… вече е щастливо сгодена. И не, пръстенът ѝ не е украсен с диаманти…
Любовта не е достатъчна. Трябват действия, внимание към хората, които наричаш приятели. Трябват ти няколко равносметки, че в живота контактите с останалия свят се градят не само с усмивки и очакване някой да ви потърси. Нужно е отношение не само към човека, с когото ще прекарате живота си, а и към онези, които са били до теб, преди да го срещнеш.
Да обвиняваш себе си не винаги върши работа. Да, понякога грешката може да е нечия друга. Понякога имаме склонност да търсим своята роля в събитията, които ни заобикалят и стигаме твърде надълбоко в анализа си за нещата от живота. Обаче нямаме нужда от това, за да сме щастливи. Дори и слънцето не огрява всички наведнъж. Няма защо да си мислите, че можете да сте навсякъде и да постигате всичко, което се очаква от вас.
Вашата мисия в живота не е работата ви! Жалко, че често осъзнаваме доста късно, че това, което ни прави щастливи, са неща съвсем различни – може би семейството, може би пътуванията по света, може би книгата, която не сте написали или не сте прочели, защото все се оправдавате с дългия работен ден и кариерните си ангажименти. Може би щастието се е скрило зад онзи ъгъл, до който никога не стигате, защото вратата за офиса ви е две пресечки преди него.
И още неща научих… много неща…
Че не ми е необходимо всички да ме харесват, че не съм център на вселената, че страховете ми често са напразни, че промяната не е лошо нещо, че да се преструваме на перфектни не ни прави такива, че между минало и бъдеще не се слага знак за равенство, че има още един милион и половина уроци да науча преди годината да е свършила… а какво ли ме очаква след това?!
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Nicole Geri – Unsplash
Вижте още:
„Да си поживеем” е приказка, в която щастливият край идва след 1001 нощи… Евентуално
