Михаил Баришников, който обича да танцува и… целува

На възраст, в която балетните величия отдавна са се оттеглили в пенсия, Михаил Баришников не спира да танцува. „Обичам да се изявявам и ще го продължавам да го правя докато мога да показвам стойностни неща на сцената“, сподели наскоро в интервю известният балетист. „Без значение под каква форма – с танц или със слово.“

Без белия балетен клин, заради множеството операции на коляното, но все така в добра форма 70-годишният балетист продължава да рисува с пируети по сцената. „Това кара сърцето ми да бие, а кръвта да препуска във вените“, признава Баришников. „Започнах да се занимавам и с йога и ходя на фитнес, за да подчертая мускулите си – най-вече в горната част на тялото ми.“

От 2005 г. насам артистът може да бъде видян предимно в арт центъра си в Ню Йорк „Baryshnikov Arts Center“, който дава възможност за изява и усъвършенстване на много млади артисти. Таксите са изключително ниски за Манхатън. „Икономическите условия и високите наеми в града правят труден живота на младите артисти. Искам да им помогна да станат успешни в това, което правят“, признава известният хореограф, който на 19 и 20 януари 2019 г. ще гостува на сцената на Софийската опера и балет със спектакъла „Бродски/Баришников“.

Вижте още:

В света на изкуството Баришников отдавна е признат за един от най-добрите балетисти в световен мащаб, но за масовата публика той доби повече популярност след участието си в хитовия сериал „Сексът и градът“, където Миша (както приятелите го наричат) е любимият мъж на главната героиня – Кари Брадшоу. Ролята на художника Александър Петровски му пасва органично, както и романтичният образ, който Баришников изгражда посредством него – на артист, който свири на пиано, чете поезия, танцува по улицата и подарява дизайнерски рокли. „Всичките ми приятели ме питаха защо съм го направил. За мен това си беше изключително предизвикателство.“

Изключителният танцьор е роден през 1948 г. в латвийската столица Рига – във времена, когато градът все още е част от СССР, а Ню Йорк е само блян. Започва с танците още като дете и учи в балетната школа на Киров в днешния Санкт Петербург. С безкрайната си дисциплинираност Баришников не спира да танцува и става основно звено в трупата. Още тогава критик го нарича „най-перфектният танцьор на всички времена“.

По време на турне в Канада през 1974 г., Баришников напуска трупата и поема към Ню Йорк, където попада в трупата на New York City Ballett и легендарния Джордж Баланчин. „Просто имах късмета да бъда в точното време на точното място и с правилните хора“, признава той днес. „Долу горе това е историята на моя живот.“ С много любопитство и креативност Баришников разработва над 100 хореографии, съчетавайки перфектното владеене на тялото от руската школа с техниката на майсторите на съвременното американско танцово изкуство.

Хоризонтите на Баришников надхвърлят балетната сцена. Той колекционира произведения на изкуството (предимно на руски майстори) и ги излага в галерии. Освен това е съсобственик на руски ресторант в Ню Йорк (същият, в който беше завел Кари на любовна среща), занимава се с фотография и преподава хореография.

Макар че от години живее и твори в САЩ, той отказва да се раздели с руския си акцент. „Обичам руснаците и руската култура. Но не обичам правителството на Русия и не мисля, че страната се развива правилната посока.“

В едно любимо интервю за „Harvard Business Review“ Баришников споделя, че не живее за признанието на хората и че за него е важно дава най-доброто от себе си. Ето какво още…

Кариерата ви винаги е била свързана с преоткриването. Защо?

Това е инстинктивно. Имам вътрешен часовник, който ме насочва какво ме интересува в определен момент. Промяната в живота на всеки човек е свързана с първичната му нужда да изследва, да тества границите си. Аз само следвам тази необходимост. В някои случаи гледам какво правят другите и упорито вървя в обратната посок а. Понякога ми се получава, друг път – не. Няма гаранции!

Отложихте пенсионирането си, на 70 години продължавате да танцувате. По-добър ли ставате с годините?

Не знам още колко ще танцувам. Не знам дали съм този, който трябва да реши какво и дали нещо се е подобрило. Мога само да кажа, че възрастта ме кара да сведа нещата до най-важното в живота.

Някъде пишеше, че мразите критиката…

Е, малко е преувеличено. Но смятам, че критиците няма как да бъдат напълно обективни. А повечето артисти не искат да стават обекти на нечие мнение за работата им.

Имате ли свой вътрешен критик?

Непременно трябва да имате поне един – дори може би цяла група вътрешни критици.

Кое в досегашния ви опит ви е донесло най-голямо удоволствие?

Срещата с всички странни, ексцентрични и красиви хора на изкуството. Те са божествено завладяващи и направиха живота ми много по-интересен, отколкото бих могъл да си го представя.

А какво беше най-вдъхновяващо?

Харесва ми да целувам, но не казвам повече.

Защо сте толкова добър в това, което правите?

Моля ви, не ме карайте да мисля за това. Това е най-лошото нещо, което човек може да направи: да седне и да мисли за това колко добър е станал в нещо. Освен това не винаги съм страхотен. Попитайте жена ми!

Текст: Велиана Симеонова

Снимки: Janis Deinats, DPA