“Аз съм много конкурентен. Винаги искам да печеля. Това е мислене за успех.“
View this post on Instagram
Модният бизнес не би бил същият без името на Бернар Арно и конгломерата, зад който седи, LVHM. Едва ли има човек, който не знае, че тази абревиатура „криe“ две марки, за които всеки е чувал: Lois Vuitton и Moët Hennessy, едни от многобройните, които влизат в динамичното портфолио – много от любимите ви модни марки, сред които Fendi, Christian Dior, Celine, Givenchy, Fenty (под творческото ръководство на Риана) и разбира се Louis Vuitton.
Факт е, че Арно не е от хищните бизнесмени съградил империята си от нулата. Той произхожда от заможно семейство, занимаващо се със строителство, и преди да се насочи към модния сегмент, 10 години е управлявал фамилния бизнес – фирмата Ferret-Savinel. Любовта си към класическата музика и пианото, той наследява от неговата майка, която е била изключителна пианистка. Така че не е изненада, че пресметливият бизнесмен свири на пиано за удоволствие в свободното си време.
View this post on Instagram
Роберто Кавали – високият моден полет
Джим Кери – тъжният веселяк
Мария Калас, единствената
Завършил Ecole Polytechnique, „люпилнята“ на редица френски политици, той се присъединява към баща си преди да поеме ръководството на бизнеса. След престоя в Страната на неограничените възможности, решава да продаде семейния бизнес, (решение, около което до днес се носят митове и слухове), насочвайки се към сегмента на луксозните стоки. Действията се разиграват в началото на 80-те, а през 1984-та, с новината за продажбата на Christian Dior, Арно се впуска в дебрите на модата. Добавяйки 45 милиона към своя капитал от Lazard Freres, френска финансова институция, той се сдобива с текстилната империя Boussac, която притежава и модната къща, Christian Dior. Очевидно целта му е именно създадената от Диор марка, защото в следващите няколко години той „разчиства“ всички останали фирми, включително и персонала им, а с капитала, се присъединява към LVHM. Успешният му поход продължава и той се сдобива с контролния пакет на холдинга, като се превръща в главен акционер.
Твърди се, че Арно винаги е съпоставял Dior и Chanel, като е оценявал и преценявал всяко бизнес решение на другата голяма френска модна къща. В стремежа за пълен контрол над стратегиите, визията и качеството, той се заема да премахне повечето лицензи на Dior – политика за марката, въведена от самия й създател. Нещо, което Chanel не са допускали, и по този начин отново възражда луксозния имидж на Dior. Напълно оценяващ силата на медиите, Бернар взма смело решение, като поставя на креативния рул англичанина Джон Галиано, който за кратко поема Givenchy – привлякъл вниманието на пресата още като студент. Дързък ход, като се има предвид шовинистичното настроение на французите към модата. На овакантеното място с аристократични корени, Givenchy поставя Александър Маккуин. И двамата модни дизайнери, завършили небезизвестното Central Saint Martins, се оказват печеливша стратегия за времето си, въпреки някои крайни мнения относно избора.
View this post on Instagram
View this post on Instagram
Всъщност едва ли някой си спомня, че на Арно дължим благодарности за първата колекция облекла на Louis Vuitton, създадена от американеца Марк Джейкъбс през 1997 г. Видно е, че Бернар Арно е сред най-добрите играчи във висшата модната лига. Не без основание е обвиняван, че под негово ръководство класически марки са загубили своята автентична визия. Но възможно ли е тези марки да съществуват без развитие?
View this post on Instagram
Пример е емблематичната чанта Lady Dior, която се превръща в тотален обект на желание, след като първата дама на Франция, Бернадет Ширак я подари на принцеса Даяна през 1995 година, която често я „поставяше“ пред обектива на фотографите. Познатата форма периодично се променя в ексклузивен артистичния прочит на различни художници, стратегия, която периодично се прилага с голям успех.
View this post on Instagram
“Не е достатъчно да имаш талантлив дизайнер, мениджмънтът също трябва да е вдъхновен. Творческият процес е много дезорганизиран, производственият трябва да е много рационален.“
Да си припомним Мери Куант, която завзема модния връх със своето „мини“ през 60-те, след бързо изстрелване в звездна орбита и десетилетие на върха, награда за Жена на годината, се налага да продаде бизнеса си. Липсата на адаптация към интереса на потребителите може да съсипе всяка модна марка. В това отношение Арно притежава нюха на породиста ловджийска хрътка, следейки настроенията на клиентите, в следствие на което дизайнерите се превръщат в именити пешки в бизнес стратегиите му. Тук е мястото да поясня, че LVHM се сдобива с Dior през 2017, след като изкупува останалата част от марката от Groupe Arnault, личният холдинг на Бернар Арно, за малко повече от 12 милиарда долара. Е, това не е ли пример за игра от най-висока класа, като се има предвид, че Арно е мажоритарен собственик на LVHM?
View this post on Instagram
View this post on Instagram
Последната гореща придобивка на LVHM и Арно е култовата американска фирма за бижута Tiffany & Co. Марката присъединява скъпоценния си блясък към Bulgari, Chaumet, Fred.
View this post on Instagram
View this post on Instagram
View this post on Instagram
Кой ще е следващият луксозен бранд, към който ще насочи бизнес взора си Бернар Арно? Бизнесменът, който винаги е държал личния си живот в сянка, очевидно продължава да развива своята „окупационна стратегия“. Нека залозите започнат сега!
Текст: Константин Стойнов
Снимки: Instagram
