Вижте тази публикация в Instagram.
Историята на Алекзандър Маккуин е необикновена като самия него. Ражда се в работническо семейство на баща таксиметров шофьор и майка учителка, които освен него имат още 5 деца. Наясно е със своята хомосексуалност от ранна възраст. Напуска училище по своя воля на 16 години и става чирак в елитно ателие за костюми по специална поръчка. По-късно се отдава на изработката на театрални костюми под крилото на Angels and Bermans. Драматизмът остава в него като неразделна частица и след време намира отражение в собствените му колекции. Следва кратко бягство в Милано, където практикува като дизайн асистент в екипа на италианската модна къща Romeo Gigli. Но и това не трае дълго. Неспокойната му душа го отвежда обратно в Лондон и Алекзандър предприема изключително важна стъпка – завръща се към образованието си и постъпва в прочутия колеж Central Saint Martin’s College of Art & Design. През 1992 завършва магистратура и прави големия си пробив още с дипломната си колекция. Показвайки на модния свят, че на хоризонта се задава явление. Споменатата вече дипломна колекция е вдъхновена от Джак Изкормвача и намира моментално своя купувач в лицето на ексцентричната и вече наложена стилистка Изабела Блоу. Тя купува всяка една от показаните на подиума дрехи и полага основите на едно приятелство, което ще устои за цял живот. Изабела се превръща не само в приятел на Маккуин, но и в първия сериозен посланик на стила и таланта му.
Скоро след това той започва да развива собствения си бранд, изумявайки света с често авангардните си творения. Панталоните със скандално ниска талия са една от първите му запазени марки. Само 4 години след завършването на магистратурата си, Алекзандър Маккуин е назначен за главен дизайнер в Givenchy и остава на поста в продължение на 5 години – от 1996 до 2001. Изключително бурен и противоречив за него период. Първата му колекция за френската модна къща е посрещната с остра критика от страна на специалистите в бранша и пресата. Но това не му пречи да спечели 3 пъти наградата Дизайнер на годината по същото време (през 1996, 1997, 2001). Но това не го прави по-щастлив и сам признава: “Не се отнасях подобаващо с Givenchy. За мен това беше просто начин да изкарвам пари. Но нищо не зависеше от мен. Единственият начин, по който това можеше да проработи, беше, ако ме бяха оставили да променя цялостната концепция на бранда, да му придам нова идентичност, но това никога не се е искало от мен”.
Вижте тази публикация в Instagram.
През 2000, Gucci преобръщат всичко – те закупуват 51 процента от собствената модна къща на Алекзандър Маккуин и му отпускат сериозен капитал, с който да развие и разшири бизнеса си. Най-после така бленуваната свобода и възможност за разгръщане на потенциала на “лошото дете на английската мода”, както е известен и до днес. Резултатите не закъсняват и той печели отличието Международен дизайнер на годината от Съюза на американските модни дизайнери, става и Дизайнер на годината за четвърти път, както и получава специално отличие от кралицата на Англия.
Роберто Кавали – високият моден полет
Джим Кери – тъжният веселяк
Мария Калас, единствената
Славата му започва да расте и магазините му отварят врати един след друг по целия свят – Ню Йорк, Милано, Лондон, Лос Анджелис, Лас Вегас. Ревютата му не приличат на никои други – своеобразни спектакли, които и до днес изумяват с фантазията, визионерството и дори екстремността си. Подиумите са виждали всичко от него – дъжд, огън, танцови трупи, холограми, роботи, разпръскващи боя и какво ли още не.
Алекзандър Маккуин преобърна света на модата не само с таланта и смелите си отвъд всичко идеи, но и със собствената си личност. Той никога не се превърна в очакваното от него клише на лъскав красавец. Остана си странник, обличащ се скромно, понякога почти вехто, друг път екстравагантно, ни никога суетно.
Животът на дизайнера бавно започва да се преобръща, но този път в невесела приказка. През 2007 най-добрата му приятелка, Изабела Блоу, се самоубива. Той ѝ посвещава следващата си колекция, но сякаш не успява да се възстанови от загубата. В началото на 2010 изгубва и майка си, с която винаги е бил близък. Ден преди погребението ѝ, Алекзандър е открит мъртъв. Причината за смъртта му бързо е констатирана като самоубийство.
Целият моден свят е разтърсен и скърби. Напуска ни огромно явление. “Лошото дете на английската мода” ни остава повече от наследство – остава ни вълнуващи спомени и безценно вдъхновение – своята необикновена история за едно обикновено момче, което се превръща в легенда със собствения си талант.
Вижте тази публикация в Instagram.
Текст: Fashion Inside
Снимки: Instagram
