Да тълкуваш модата с помощта на фотоапарат е изкуство, което днес поглеждаме през очите и обектива на Диляна Флорентин. Тя е един от онези успешни българи, с които се гордеем, а всеки неин кадър ни напомня, че модата у нас може да бъде разбирана и интерпретирана по нов начин – по-витален, по-модерен, по-светски. Преди по-малко от два дни тя спечели награда „Златна игла 2015“ за най-добър моден фотограф у нас. Дадохме гласа си за Диляна със същия позитивен заряд, като този, който откриваме във всяка снимка, подписана от нея. А след церемонията, любовта към модата и изкуството отново ни срещна с нея, за да ни разкаже и самата тя с повече подробности какво е да бъдеш най-добрият фотограф в България за 2015 година, както и други интересни неща от кариерния ѝ път до сега.
Как се чувстваш след като спечели награда „Златна игла“ за най-добър моден фотограф? За каква друга награда мечтаеш най-много?
Чувствам се оценена.
Златна игла е единствената награда в България, която фотограф може да получи и съм безкрайно щастлива, че станах носител на това отличие.
За мен най- голямата награда е оценката на хората, които застават пред обектива и на хората, с които работя. В крайна сметка те са генератора на моята работа и ако ги няма, няма да мога да правя това, което обичам.
Кога беше големият ти пробив във фотографията? И накратко, би ли ни казала кои са нещата от кариерния ти път до сега, които искаш хората да знаят за теб – успехи, важни моменти…?
Голям пробив не помня да е имало. Всичко се случва постепенно и с времето си. Важните моменти са малки, но много. Всяко едно преоткриване, че можеш нещо ново е важен момент. Всеки един щастлив човек, застанал пред обектива е важен момент.
Ако трябва да назова в директен смисъл – „Златна игла 2015“ за фотограф на годината и второ място, категория мода – професионалисти на международния конкурс International Photography awards.
Как би описала фотографската си концепция на някой, който не е виждал нищо твое?
Изчистено с внимание към детайла.
Какво означава модата за теб и как я възприемаш?
Модата лично за мен е много относителна, защото работата ми изисква удобство в дрехите и често е съпроводена от допира на не много чисти повърхности и дейности, които не бих желала да оставят следи по новите ми модни дрешки.
Така че, модата в личния ми стил остава за свободното ми време, което е доста ограничено.
Съответно не съм най-модния човек, но определено се заглеждам по тенденциите и често искам да притежавам нещо от тях.
Каква роля играе фотошоп в това, което правиш?
Голяма!
Хората трябва да разберат, че фотошопа не е някаква нова приумица от близките 10 години.
„Фотошоп“ се е правил и преди компютрите – в лабораториите, където се копираше на ръка. Контрасти, цветови корекции, корекция на кожа, светлосенки, всичко това.
Самата програма се базира на всички тези функции. Изградена е на тези принципи на работа.
Още повече, когато работиш с хора искаш да извадиш най-доброто от тях. Никой не е на 100% всеки ден, нужна е помощ за да изглеждаме перфектни. Аз, като фотограф съм длъжна да достигна тази цел.
Ако не беше модата, какво друго би снимала?
Портрети! Хората определено са моите музи!
Чувала съм, че всички фотографи рано или късно се увличат в пътуванията по света. Не знам дали е вярно. И все пак, ти обичаш ли да пътуваш и кое е мястото, което би снимала с удоволствие отново и отново?
Неизбежно е.
Фотографите запечатват красиви моменти от времето и пространството. Нужно ни е вдъхновение, което търсим навсякъде около нас. Понякога имаме нужда от нещо ново. Генерална смяна на обкръжаващата ни среда, за да задействаме машинката отново. Тогава се случват пътешествията.
Аз много обичам да пътувам, но определено предпочитам това да не е свързано с работа. Никога не нося апарат и не снимам. Просто наблюдавам гледките, възхищавам им се и поглъщам цялата емоция, която ми носят. Така запечатвам време в съзнанието си.
Как мислиш, наистина ли българките са най-красивите жени? Според теб умеят ли те да носят товара на тази висока оценка и отговарят ли наистина на този събирателен образ?
Не мога да дам такава оценка. Факт е, че българките се стремят да изглеждат добре, но не откривам красотата в изкуствените мигли и коси. За съжаление у нас това е разбирането за красота, което аз не приемам.
Знам, че вдъхновението не е една константа, която да присъства винаги в ежедневието ни. То е нещо много специално и човек никога не знае как и къде ще открие своето. Какво вдъхновява теб и как откриваш своите музи?
Нямам идея, честно казано. Просто ме връхлитат емоции, идеи и вдъхновения.
Както споменах, обичам да наблюдавам и в определен момент, всеки спомен, гледка или емоция намират място в работата ми.
Можеш ли да опишеш (ако има такъв) някой твой момент на откритие или прозрение, до които си достигнала, благодарение на фотографията? На какво те научи фотоапаратът?
До някакви гениални прозрения не съм стигнала, но определено ме научи на търпение. Научи ме как да комуникирам с хората и да приемам техните различия от мен. Да ги виждам, каквито са и да успявам да съм в синхрон с тях.
Какво прави една модна фотография красива?
Ако не забравяме, че фотографията е изкуство ще се съгласиш, че тя е индивидулна. Всяко изкуство има своите фенове и такива, които отричат напълно качествата му.
Но има един елемент, който би могъл да направи всяка фотография красива и това е добрата екипна работа. Няма да се уморя да го повтарям.
Ако всеки от екипа е свършил своята работа перфектно, няма как картинката да не се получи.
Имаш ли любима снимка?
Не! Имам много любими снимки
За интервюто: Стефи Стоева
Снимки: Диляна Флорентин
Вижте още:
Провокация през обектива – Ани Лейбовиц
Prototype 23. Когато модната мечта на две български момичета става реалност
