Емона Георгиева – едно момиче във вихъра на танца

„Аз цялата съм се превърнала в танц“

Днес решихме да излезем извън обичайните ни рамки на модата и да погледнем към изкуството на танца. Въпреки че връзката между двете съществува още в началото на 20 век със спектаклите на Дягилев и Нижински в Париж, а днес много модни дизайнери се вдъхновяват от това изкуство – Dior и Chanel създават сценични костюми за някои постановки. Но да се върнем към красотата на танца и вдъхновени да ви представим 18-годишната възпитаничка на Национално училище за танцово изкуство Емона Георгиева. С грееща усмивка и с физика на модел тя с упоритост и отдаденост превзема света на ГОЛЕМИЯ БАЛЕТ. Запомнете това име, защото за него вероятно тепърва ще се говори, и то с възхищение и гордост.

Балетът е изключително взискателно изкуство. Как и кога пламна твоята любов към него?

Винаги съм имала любовта си към балета. Започнах и се сблъсках с класическия балет много късно и определено не навреме. Но още от първия момент, в който казах на мама, че искам палци, съвсем неука и изключително далеч от нужната техника, аз вече знаех и безрезервно вярвах, че се целя в самия връх и че ще го достигна. Продължавам смело напред в същата посока, още не съм там, но зная, че ще стигна.

Даваше ли си сметка за упорития труд, който поглъща цялото време?

Трудът винаги е бил най-голямата ми сила. Никога не съм смятала труда за нещо, което трябва да се направи, или нещо, без което не може, защото аз самата не мога без него. Обожавам всяка секунда в залата и винаги е безгранично удоволствие за мен.

Липсва ли ти свободното време, което твоите връстници имат?

Категорично не. Жива съм само докато танцувам, не ми трябва нищо повече.

Кога за първи път пристъпи в балетна зала и какви бяха твоите впечатления и емоции?

Не съм имала конкретен момент с „първи балетен клас“ или „първи стъпки в залата“. Аз директно се качих на палци, на своя глава, и избрах да играя вариация на Гамзати от „Баядерка“… определено не се прави така, дори е опасно, защото тялото не е подготвено за този вид натоварване. Без да съм стъпвала в балетен клас, започнах с вариация, дори не знаех, че се нарича така, просто ми хареса да бъда балерина. Красотата в движенията, костюмите, визията, болката… всичко ми хареса наистина много, още тогава, без дори да предполагам колко далеч бях от истината.

Носителка си на множество награди, разкажи ни за тях.

Всяка награда ми е донесла щастие, удовлетворение и знак, че съм в правилната посока. За мен лично най-значими са: Кристална лира за най-добър млад изпълнител – балерина, Отличие първа степен на „Национална среща на младите балетни изпълнители – Анастас Петров“, Сребърен медал – вицесветовен шампион в стил класически танц – световни финали в Португалия, първа награда на Youth American Grand Prix – Paris, лауреат на голямата награда на „Фондация Димитър Бербатов“ за две години, две световни титли в стил „Модерен танц“ на световните финали в Барселона и Португалия и две поредни награди за „Most outstanding female“. Наградите, които на мен лично ми носят много повече от гореизброените, са думите на един специален за мен човек. Най-голямата награда, която някога съм имала, са думи на госпожа Красимира Колдамова. Доста значимо беше за мен това, което тя ми каза след „Анастас Петров“ и изпълнението ми на вариация на „Жизел“ от 1-во действие. Думи, от които чак тогава разбрах, че аз наистина бях спечелила. Имам си няколко нейни изречения, които стоят запечатани в съзнанието ми, и те са моето най-голямо отличие.

Топ и пола от Dona Concept

Носителка си на награди и за класически балет, и за съвременни танци. Какви са приликите и разликите между двата стила, между Петипа – класическата школа, и Марта Греъм – модерният изказ, и кой е по–близо до теб?

Обичам и чувствам еднакво много в себе си както класическия танц, така и модерния танц. И двата стила сияят много силно в моето съзнание, всеки със своята си красота. Много дълбоко магично е пресъздаването на роли през призмата на строгите класически закони, стегнатият корсаж на разкошната балетна пачка и богатата красота както на движениета, така и на целия външен вид на балерината. От хванатата коса на балетен кок, до двойния възел на връзките на палците и болката отвътре. Докато в модерния танц елегантността на едно най-обикновено трико е абсолютно достатъчна, танцувайки зад най-семплата красота, пресъздаваш себе си по най-яркия начин. Там имаш свободата да се движиш всячески, ти избираш темпото и амплитудата, особено при импровизацията, която за мен е любима.

Кубинки от Dona Concept

Вижте още:

Кои са твоите кумири в изкуството на балета и защо?

Нямам идол, никога не съм имала. Винаги моето най-голямо вдъхновение съм била аз и пътят, по който вървя. Възхищавам се много на балерини като Диана Вишнева или Алина Сомова, руски балерини с много класа, стил и емоционалност.

С какво запълваш малкото си свободно време? Всички сме гледали „Черен лебед“, зад балетните костюми, над които са работили модните дизайнери на Rodarte, но как изглежда филмът през очите на една професионална балерина?

Нямам абсолютно никакво свободно време. Относно „Черен лебед“ бих казала, че е доста преувеличено всичко. Балетът на първо място е символ на красотата. Да, много трудно постижима красота, но в „Черен лебед“ по мое мнение красотата е доста „почернена“ поради преувеличаване от гледна точка на лишенията и трудностите в балета. Харесвам сцените от момента на спектакъла, когато Натали Портман се превъплъщава в ролята на Одилия – Черния лебед. Наистина изглежда доста ефектно, когато тя буквално има крила и върти 32 фуетета – техническа и емоционална кулминация в спектакъла.

Поканена си за солистка в известната трупа на Борис Ейфман, това е огромен успех, но и отговорност. Какви чувства изпитваш пред предстоящото заминаване?

Определено всичко, което ми се случи в трупата на Борис Ейфман през декември, към момента е кулминацията на моя живот. Разбира се, че много се вълнувам от заминаването, нямам търпение да се сблъскам с всичко, което ми предстои. Отивам в един абсолютно нов за мен свят, но има едно нещо, в което съм сигурна – най-трудното предстои и нямам търпение да се справя с него. Ще бъда такава, каквато бях на кастинга и през целия ми живот досега – смела и истинска.

Какво е твоето отношение към модата – балетна пачка и палци или джинси и кубинки?

Балетна пачка и палци или трико и чорапи! Повечето време в живота ми съм облечена в игрално облекло, което ми е и любимо, живея само когато танцувам, през другото време просто съществувам и сякаш правя всичко машинално, аз цялата съм се превърнала в танц. Обичам емоционалността и красотата, която носи танцът.

Всеки артист има любима роля, която мечтае да изиграе на голяма сцена, коя е твоята и защо?

Жизел! Жизел е ролята, която чувствам най-близо до себе си. От кокетната рокличка и венчето около кокчето, до много детайли по стила и дълбочината на емоциите… всичко ми е любимо. Контрастът между визията на първо и второ действие е много пленяващ и пресъздава красивото по два коренно различни начина. За първи път изиграх вариацията от 1-во действие в 6 клас, когато все още танцувах на своя глава балет. Още тогава, макар и „сляпа“ за реалността, аз наистина я обикнах… дори и историята не знаех, нямах представа, че съществува цял спектакъл, просто знаех, че обичам Жизел, и се доверих на обичта си. Имам връзка с тази роля и го зная, зная и причината. Жизел истински обича да танцува, точно както и аз.

Представи си, че си световна балетна звезда, в която сме сигурни, че ще се превърнеш, какво би казала на онези малки деца, трудно достигащи станката?

Бих им казала, че щом още не стигат станката, но знаят какво е станка, значи са късметлии. Труд и искрена всеотдайност са отговорите на всички въпроси. Балетът е достатъчно трудно и изискващо 100% всеотдайност изкуство, затова на първо място човек трябва да разбере сам за себе си дали наистина го иска.

И на финал един класически въпрос! На коя сцена се виждаш след десет години?

Русия е моята абсолютна цел. Виждам се така, както се видях, когато започнах – на най-голямата възможна сцена!

Текст: Константин Стойнов

Снимки: Kare Studio

Грим: Росина Георгиева.

Коса: Мими Тодорова за Diva Style