Той умее да се движи по гребена на вълната и съвършено жонглира с ролите на наемен убиец, болен от рак мъж, извънземен и още поне десетина съвършени превъплъщения. Той е като хамелеон, който няма нищо против да излиза от зоната си на комфорт, за да създаде нещо запомнящо се и неповторимо. Той е Джоузеф Гордън-Левит и ние решихме да ви разкажем за неговия многопластов и разностранен талант. А какъв по-добър начин да го направим от това да разгледаме творческия му път?
Вижте тази публикация в Instagram.
А ти знаеш ли кой е дядо ми?
Джоузеф Гордън-Левит е роден на 17 февруари 1981 година в Лос Анджелис, Калифорния в семейство, в което изкуството е на дневен ред, и пътят му сякаш е предначертан. Родителите му са се занимавали с радиопредавания и преводи на художествена литература, а дядо му по майчина линия е небезизвестният филмов режисьор – Майкъл Гордан. И сега се предполага, че именно дядо му го изстрелва на високо сред звездите на Холивуд. Да… ама не! Съвсем очаквано малкият Джоузеф, придружавайки дядо си по снимачните площадки, започва да проявява интерес към актьорското майсторство, но не неговият родственик му дава първите роли. Малкото момченце си ги печели само със своята артистичност и умилителен вид. Той буквално расте пред камерата, участвайки в малки роли в киното и телевизията, но същинският дебют със значима роля прави в популярния и до днес комедиен сериал „На гости на третата планета”.
Вижте тази публикация в Instagram.
Не ми се играе, учи ми се
Роберто Кавали – високият моден полет
Джим Кери – тъжният веселяк
Мария Калас, единствената
Само пет сезона след старта и успешното си участие в „На гости на третата планета” обаче Джоузеф сам решава да напусне сериала, тъй като, подобно на всеки млад човек, не е все още сигурен какво иска да прави с живота си. И избира едно добро решение – да направи пауза в кариерата си, за да учи. Записва да следва френска литература и история в престижния университет на окръг Колумбия и многократно споделя, че е влюбен в страната на кроасаните, франзелите и шапките тип барета. В края на следването си младият Левит решава да замине за тази толкова обичана от него страна и да поживее там. За щастие на всичките му почитатели това му намерение е изключително за кратко и не след дълго отново образът му се разпознава от екраните.
Вижте тази публикация в Instagram.
Пак ми се играе, да опитаме с Шекспир
Като негово голямо завръщане в света на киното можем да отбележим романтичната комедия „10 неща, които мразя в теб” от 1997 г. Филмът е типична тинейджърска, леко сълзлива и много забавна история от 90-те години на миналия век, която обаче по някакъв изключително добър и пленителен начин прави препратка към Шекспировата комедия „Укротяването на опърничавата”. Това е и лентата, която затваря страницата на тийнеиджърския комедиен образ на Джоузеф Гордън-Левит и той прави прехода от дете-звезда към млад актьор. Изключително успешен, както следва да отбележим!
Вижте тази публикация в Instagram.
Да сбъднеш детската си мечта
Има ли момченце, което поне веднъж да не е мечтало да бъде супергерой? Едва ли. Като един запален почитател на Батман в детството си Левит приема изключително радушно предложението да играе Джон Блейк в една от сагите на Батман – „Черният рицар: Възраждане”. И се справя безупречно! Ето на това се казва да сбъднеш детската си мечта!
Вижте тази публикация в Instagram.
Истинските истории
Не ролята на Батман обаче му носи най-голямото признание, а драматичната комедия „50/50”, режисирана от Джонатан Ливайн. Филмът е вдъхновен от съвсем истинска история, проследяваща пътя, който един младеж извървява в борбата с рака. Макар тематиката на филма да е наистина тъжна и тежка, той в действителност е на една добра дистанция от депресиращ и сърцераздирателен. „50/50” е поредното доказателство, че Джоузеф майсторски балансира с емоциите и умее да ги представи на зрителите, заради което е и номиниран за „Златен глобус”
Вижте тази публикация в Instagram.
Човекът всичко
След като вече добре познава усещането да бъде пред камерите, Джоузеф Гордън-Левит решава да тръгне по стъпките на дядо си и да режисира филм. Или поне да опита! Въпросната продукция е „Дон Джон” от 2013 г., където, забележете, освен тежкия и отговорен режисьорски и сценариен дебют Джоузеф дава сам на себе си и главната роля. Ами така де – кой друг освен него по-добре ще усети идеята и емоциите на сцените. Трябва да признаем, че „Дон Джон” не претендира да бъде филм с редица качества, които да ви пленят, нито пък е от онзи тип филми, които се помнят дълго, въпреки това обаче е повече от добро начало за Левит в света на режисурата. Дали пък не се задава нещо ново?
Един мъж в костюм на татко
Както е всеизвестно, Джоузеф Гордън-Левит не изпитва каквото и да е затруднение да изиграе коренно различни роли, даже ги предпочита, за да има разнообразие. Една обаче е изключително значима и скъпа за него и, както казва той – не би я заменил за нищо… а именно тази на татко. Левит изключително стриктно пази личния си живот в тайна и държи семейството си колкото се може по-далеч от всички фотообективи и камери, въпреки това обаче всеки, който го е виждал твърди, че много му подхожда костюма на татко, особено след раждането на второто му дете. И ние вярваме, че това е точно така – защото съвсем скоро ще бъде герой в очите на децата си, а това е по-високо и ценно признание от всяка роля и награда.
Вижте тази публикация в Instagram.
Вижте тази публикация в Instagram.
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Instagram
