„Новите сериали се снимаха в Тонго, защото беше по-евтино. Всичките трима продуценти от България бяха решили, че Тонго е много екзотична дестинация, която е и доста по-евтина от Слънчев Бряг, въпреки че беше на около шест хиляди километра от България. Човек можеше да мерне заснемането на някой сериал по улицата. Продуцентите навреме се усетиха, че не е необходимо да харчат пари за актьори, затова дресираха маймуни от джунглите. Обличаха ги в човешки дрехи, озвучаваха ги зад кадър и ги снимаха. Първият такъв сериал счупи всички рейтинги в България. Много хора припознаваха себе си в главните герои.“
По този непринуден и така добре отнесен към реалността начин звучи цялата книга „Горе и Долу“ на Стефан Стефанов. Той е журналист, пише изключително земно, а „Горе и Долу“ е свидетелство за богатството на жаргонния език в България. В книгата си той пренася страната ни в Африка, говори за безсмислието на войните и за неща, толкова близки до нас самите.
Срещнахме се с него на по чаша горещ шоколад. На живо той успя да ни покаже целия този заряд, с който е изпълнена и книгата му „Горе и Долу“. Това всъщност е първото му произведение, но от автора разбрахме, че съвсем скоро може да очакваме още нещо подписано с доза черен хумор и типичният му провокативен и лек стил на писане.
В книгата си „Горе и Долу” пишеш изключително четивно и разбираемо. Този стил определено достига до много хора. Имал ли си за цел да достигнеш до някоя определена социална група със своята книга, или е насочена към всеки, който иска да я разбере?
Като автор аз искам творчеството ми да достига до възможно по-широк кръг от хора, тъй като това е мисията на изкуството по принцип. В днешно време понятията за ентъртейнмънт и изкуство са почти препокрити и много хора считат, че изкуството трябва да развлича. Това е само една от функциите му, но основната е да предава послания, да разпространява идеи сред възможно повече хора, защото всяко парченце изкуство е част от огромния, общ пъзел на цивилизацията.
Изкуството и в частност литературата, в даден период също така са и своеобразно запечатване на историческия момент на една държава и аз искам, когато след години някой прочете „Горе&Долу“, да придобие представа не кой е бил премиер тогава или в коя поредна криза сме били, а как са се чувствали хората в България, 2014г. Искам книгата да бъде един поглед върху българина в един отминал вече ден.
В книгата ти се откриват много чиста ирония и черна комедия, а героите са натоварени да преживяват случки, които не са случайни. Имаш ли любим герой или любима част от произведението, които би прочитал всеки ден?
Аз имам следния проблем със собствената си литература – много обичам да пиша. Пиша, откакто се помня и това истински ме забавлява, но само, докато го правя. В момента, в който нещо вече е написано и трябва да го редактирам, тогава настъпват тежките времена за мен. По принцип не чувствам текстовете, които вече съм написал, като само свои. Просто ги пускам да си живеят собствен живот сред хората. Те това и правят.
Това е първата ти книга. Какви са плановете ти по отношение на писането? Какво да очакваме още от Стефан Стефанов?
Много се надявам повече хора да научат за „Горе&Долу“ и да се поинтересуват от книгата, защото (нескромно) мога да кажа, че това сам по себе си е самобитен тип литература. Поради тази причина и наричам стила си contralit.
Надявам се също така да успя да издам втората си книга, която вече написана и материали от нея са предадени на едно издателство, като очаквам отговор от тях. Така че не мисля да спирам, всъщност – тепърва започвам! Очаквайте още черен смях от Стефан Стефанов!
Имаш ли любим автор и от къде черпиш вдъхновението си? Повлиял ли е някой на стила ти на писане?
Това е интересен момент, който аз забелязах преди време. Повечето автори се вдъхновяват от други автори и си влияят литературно. В последните години за мен лично музиката е по-голямо вдъхновение и пиша всичките си текстове, слушайки различни изпълнители в огромни вариации от жанрове – от The Brian Jonestown Massacre до Jaya the Cat и от Bad Liquor Pond до Immortal Technique. Иначе по отношение на авторите, все пак бих посочил Хънтър Томпсън, Джак Керуак, Чарлс Буковски, Ървин Уелш, Дашиъл Хамет и др.
Смяташ ли, че в България младите хора като теб могат да бъдат чути, пишейки за това, което ги вълнува?
Това е погрешно зададен въпрос. Няма значение дали младите хора могат да бъдат чути. Те ще бъдат чути, така ли иначе от когото и когато трябва. Просто при никакви обстоятелства не трябва да спират да правят това, което правят най-добре.
В обществото тези усилия не са напразни, както ни се струва на пръв поглед, защото се случват натрупвания в перспектива, които водят до развитие в една или друга посока. 60-те години в Западния свят не са били културно избухване, което се е случило от нищото, а ми е било следствие и епилог на поредица културни натрупвания и конфликти в тези общества след края на Войната.
Така че единственият ми съвет към някой млад човек, който иска да се развива, независимо дали като творец или компютърен специалист, бизнесмен и пр, е да не спира да се развива, поради една проста причина – нито на министъра на културата, нито на министерството на културата, нито на правителството, нито на президента, нито на никой в тази държава му пука за когото и да било от нас. Така че или ще трябва да се оправяме сами и да стигнем, докъдето ще стигнем, или трябва да се задъхваме цял живот под нерешени проблеми и оплаквания, както се случи с поколението на родителите ни.
Това, което мога да кажа е: няма значение къде се развиваш дори, дали тук или в чужбина, въпросът е да се развиваш до максимума от възможностите си, защото всички други варианти биха били доста жалки.
Колко време ти отне да напишеш книгата „Горе и Долу”?
Всъщност не много. Мисля, че около година и половина. Текстовете се появиха буквално от нищото и в последователността им в книгата. Харесат ми текстове, които „сами се разказват“. Аз нямах предварителен план за тези истории, нито измислен край или каквото и да било. Героите и историите сами се оформиха и отдавам това на чистото вдъхновение.
Това е най-доброто, което може да се случи на един писател. Започнеш ли да се мъчиш, докато пишеш нещо, по-добре го остави. Или ще го довършиш в по-подходящ момент, или никога няма да го завършиш.
Какво си научил от четенето? Кой е най ценния урок получен благодарение на това, че четеш и пишеш?
От четеното съм научил в ранните си години много неща за хората и взаимоотношенията им, които после съм ги имал наготово и директно за употреба в дадени ситуации. От литературата, киното и театъра наистина може да разбереш много за хората, за реакциите им и как те са едни и същи, докато в същото време всеки е уникален сам по себе си.
Kнигата „Горе и Долу“се реазпространява от книжарници Хеликон, Буктрейдинг, Нисим, Български книжици, Книжарница при НБУ и Книжна борса „Гара Искър“ на цена от 10 лева.
Интервю: Стефи Стоева
Снимки и илюстрации: Стефан Стефанов
Вижте още:
Вера Йорданова: когато моделството и кулинарията се сливат в едно цяло
