Тя има зад гърба си повече от 100 брилянтно изиграни роли и кариера, простираща се в рамките на близо шест десетилетия. Тя е легенда, призната за най-красивата италианка в света на киното и за нея няма роля, която да не може да изиграе – от бедна девойка до коронована особа и дори жена-вампир. Всичко е по силите и таланта й, защото тя е гореща сплав от артистичност, неподражаема външност и италиански темперамент, всичките сякаш оставащи недосегаеми от възрастта. Тя е София Лорен! Една жена, което буди възхищение и е постигнала всичко, за което може да мечтае, но не нарича живота си приказка. Представяме ви я днес, такава, каквато е – граничеща със съвършенство!
Вижте тази публикация в Instagram.
Малката София в големия свят
Макар София Лорен да е актриса, въплатила в себе си виталната неаполитанка, тя всъщност е родена в Рим. На 20 септември 1934 г. в италианската столица се ражда момиченце, на което дават името София Вилани Шиколоне. Бащата на София, Рикардо Шиколоне обаче предопределя живота й, още преди тя да си е поела първата глътка въздух, като напуска майка й Ромилда Вилани още по време на бременността. Шиколоне в крайна сметка признава новородената София за своя дъщеря, но отказва да се ожени за майка й и да поеме каквато и да е отговорност, което кара Ромилда Вилани да се върне при родителите си в рибарското селище Поцуоли, недалеч от Неапол. За съжаление условията в селото съвсем не са добри и живеейки с баба и дядо си, растящата София гладува често, в резултат на което е слаба или както я определят околните дори „несимпатична”. Малко след 14-тия й рожден ден, като в приказка и сякаш за една нощ, крехкото дете се разхубавява и се превръща в красива девойка с изправена осанка и чудесни пропорции. Майка й, виждайки красотата на порастващата си дъщеря и я записва на конкурс в Неапол, наречен „Кралицата на морето и нейните 12 принцеси“. Семейството обаче няма пари за рокля, която според изискванията на конкурса трябва да бъде „дълга и приказна“, затова София, подобно на една истинска Скарлет О`Хара сваля пердетата от къщата на баба си и… си ушива рокля. В бели обувки пък се превръщат старите й черни чехли, с помощтта на малко блажна боя. С този тоалет и благодарение най-вече на красотата си, младата София става една от 12-те принцеси, което й дава възможността да замине за Рим. Пред София има бъдеще, но то е в големия град, затова майка й взема трудното решение да напуснат Поцуоли и да се преместят в Рим, водени от идеята, че младата девойка ще стане известна…
Порастващ талант
Скоро след пристигането си в италианската столица, 16-годишната София се явява на още един конкурс за красота: „Мис Италия”, където става втора подгласничка на победителката. Именно тогава нейната красота бива забелязвана и тя получава възможността да се снима в рекламни фотосесии, както и в далеч не толкова ласкавото предложение за едно младо момиче – еротични филми. Безпаричието и положението, в което се намира бъдещата актриса я принуждават да се съгласи, но съдбата също се оказва благосклонна към нея и скоро я запознава с продуцента Карло Понти, който отваря вратите на световното кино за нея. В началото София участва в нискобюджетни комедии, където се появява с псевдонима София Лацаро. Колкото до Лорен… тази фамилия получава през 1952 г., по време на снимките на „Африка под моретата”, след като продуцентът намира фамилията за доста приятно съчетаваща се с първото й име. София Лорен! Такава, каквато я познаваме и до днес.
Успех след успех
Главната роля за младата актриса не закъснява, след дебюта й в киното. Режисьорът Пиетро Франсичи й я дава през 1953 година, в своя филм-опера „Аида”. Продукцията получава одобрението както на филмовата критика, така и на публиката, а Лорен има предложения за още две вълнуващи роли в екранизациите „Две нощи с Клеопатра” и „Атила”, с участието на Антъни Куин. Именно „Атила” е и първият филм на София Лорен, който се разпространява извън пределите на Италия. Звездата й на филмовия небосклон пък изгрява след участието във филма на големия майстор на режисурата Виторио Де Сика – „Златото на Неапол“. И след тази лента Лорен започва да получава покани за големи филмови продукции, с участието на популярни актьори като Марчело Мастрояни, Джон Уейн, Кари Грант, Франк Синатра и др.
За най-искрена своя роля пък самата Лорен сочи тази в „Чочарка”. Там тя трябва да изиграе майка по време на Втората световна война. София дори и не прави проучване за да може да „влезе в образ”, просто защото си спомня достатъчно ясно бомбандировките, нощите в тунелите, глада, трудностите и страха. Много, много страх! В този филм София Лорен буквално изиграва майка си – уплашена за децата си жена, безсилна да понесе на плещите си ужаса от войната. Светът обиква Лорен именно в тази й роля. И има защо!
Наградите за таланта й също не закъсняват. Тя получава приз за най-добра актриса (във филма „Черната орхидея) на Фестивала във Венеция през 1958 г. Става и първата чужденка, носителка на приза Оскар за цялостно творчество, присъден й от Американската филмова академия (на церемонията тя не присъства, тъй като не вярва, че ще бъде отличена). През 1994-та пък на Алеята на славата в Холивуд се появява звезда №2000 и тя носи името на София Лорен. По-късно същата година актрисата е наградена със „Златна мечка” за цялостен принос на 44-тия филмов фестивал Берлинале, а година по-късно, през 1994 е удостоена и с почетната награда „Златен глобус на името на Сесил Демил”. И така с всяка следваща година, поканите за продукции стават все повече, ролите все по-големи, наградите все по-призови, а талантът на София Лорен – все по-недостижим.
Вижте тази публикация в Instagram.
Любов като на кино
Участието й в конкурса за красота, освен пътя към голямата сцена я среща и с любовта на живота й. Тя е на 15, той на 37. Тя е София, той – Карло. Карло Понти – съвсем небезизвестен италиански кинопродуцент, който по това време има брак и две деца. И тогава – с първите пламнали любовни трепети, започват и множеството препятствия по пътя към тяхното бленувано споделено щастие.
Първият и най-главен проблем е очаквано фактът, че Карло Понти вече има брак, а по това време е било необходимо разрешение за развод да се получи от Ватикана. Разбира се, такова Понти не получава, което кара него и младата София да заминат за Мексико, в търсене на начин да узаконят обичта си. В Мексико Карло Понти се развежда с настоящата си съпруга Джулиана и се омъжва за Лорен. Или поне това е така до завръщането им в Италия, където бракът им не е признат за законен. Двамата обаче не се отказват да се борят за връзката си и Понти изпраща младата Лорен в Америка, докато открие решение да озакони любовта им. И го намира, във Франция, където Карло и Джулиана получават френско гражданство и успяват да се разведат. На 9 април 1966 година Понти и Лорен официално вече са семейство. Пред света, пред себе си отдавна са такова!
Оттам насетне заживяват в своята приказка. Или почти приказка, защото желанието на младата съпруга да стане майка се оказва далеч не толкова лесноизпълнимо. След два спонтанни аборта и редица изследвания става ясно, че София Лорен има хормонални проблеми и започва дългото им лечение. Успява да забременее на 34-годишна възраст и така на 29 декември 1968 в Женева се ражда първородният й син Карло Понти-младши, а четири години по-късно на 6 януари 1973 и вторият – Едоардо Понти.
Всички удари на съдбата обаче не са били напразни, защото любовта между Понти и Лорен е една от най-дългите, искрени и красиви семейни истории, които познаваме от света на киното. В продължение на повече от 50 години (до смъртта му през 2007) той е не просто нейн съпруг, ами приятел, продуцент, опора и вдъхновение. Карло превръща София в жената, чийто образ познаваме днес. А София… тя в неговата компания е сияеща, като всяка влюбена жена!
Роберто Кавали – високият моден полет
Джим Кери – тъжният веселяк
Мария Калас, единствената
Приказката продължава да се пише…
След смъртта на съпруга й, през 2007 година, започнахме да виждаме София Лорен все по-рядко в кадър, а самата тя отказва не една и две роли. За последен път се снима в телевизионната продукция „Къщата ми е пълна с огледала” и както всеки от почитателите й би потвърдил – липсва ни нейното присъствие на екран и неповторимият й талант. През 2020г. излезе филмът на нейния син – Едоардо Понти, „Животът преди теб”. В него София Лорен играе ролята на жена, прикована в инвалидна количка, която се грижи за няколко деца на жени с неморални професии.
Вижте тази публикация в Instagram.
Съвсем не е лесно да се определи къде точно се крие чарът на София Лорен. Можем да приемем, че в началото на кариерата това основно е била красотата й, но днес, през призмата на времето, следва да включим и непоклатимата всеотдайност към киното, сърдечността към публиката, обичта към изкуството, педантичността към ролите…София Лорен е може би последната истинска кралица на седмото изкуство. И носи короната си достолепно!
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Getty/Instagram
