Една изключителна виталност и завидно състояние на духа, подплътени с огромен талант и невероятно чувство за хумор. Това олицетворява най-знаменитата българска актриса Стоянка Мутафова, която години наред продължава да печели любовта на публиката с помощта на умението си да се преобразява на голямата сцена. Нейните привързаност и отдаденост към театъра я превръщат в любимка на няколко поколения българи и заслужено й отреждат престижно място в златната селекция от имена като Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Невена Коканова, Велко Кънев, Васил Попов и редица други бележити народни артисти.
Родената на 2 февруари 1922 г. в София Стояна-Мария Константина Мутафова израства в семейството на писателя ерудит Константин Мутафов, който наследява рода на Пенчо Славейков. Артистичния си псевдоним получава след допусната печатна грешка на нейн афиш, след като дебютира в театъра. Преди това обаче завършва класическа филология в Софийския университет и специализира актьорско майсторство в столичната Държавна театрална школа, надграждайки таланта си в Прага заради тогавашния си съпруг. Оставяйки три брака зад гърба, Стоянка Мутафова отглежда единствената си дъщеря Мария Грубешлиева – Муки, която поема по стъпките на майка си, но не толкова категорично и целеустремено като нея. В лицето на последния си мъж Нейчо Попов открива любовта на живота си и споделя, че никога не се чувствала по-щастлива. Освен това истинска радост и удовлетворение й носят театралните постановки и филмите, които бележат творческия й път в киното, а именно „Кит“, „Бялата стая“, „Топло“, „Наследницата“, „Бронзовият ключ“, „Големите игри“, „Рапсодия в бяло“, „Бягство в Ропотамо“ и др.
Вижте още: Валя Балканска – когато тя запее, и боговете мълчат
В ден като този си напомняме за някои от великите изказвания на великата българска актриса, за да се отърсим от потискащото ежедневие и да си спомним какво наистина е важно:
„Нямам проспани години. Нямам тихи любови.“
„Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.“
„Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!“
„Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство.“
„Голяма беда за актьорското съсловие е простотията…“
„Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.“
Човек получава толкова много цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз идвам!
Текст: Звезделина Георгиева
Снимки: Press
Вижте още:
