Пленителен, завладяващ и даже неустоим. Няма начин ако сте родени през последните три десетилетия на 20-ти век да не сте насочвали младежките си трепети към Ричард Гиър поне веднъж. Той си остава един от онези запомнящи се холивудски мъже, които с една усмивка са способни да обезоражат всяка жена. Не само на екрана.
Роденият във Филаделфия актьор първоначално се увлича по музика, а впоследствие намира мястото си и на театралната сцена. Той получава признание за участието си извън Бродуей в „Главата на убиеца“, а следващата логична стъпка е появата му на големия екран.
Големият му пробив киното е през 1977 година във филма „В търсене на мистър Гудбар“ с участието и на Даян Кийтън. Година по-късно идва и първата му главна роля в „Райски дни“ на Терънс Малик.
Роберто Кавали – високият моден полет
Джим Кери – тъжният веселяк
Мария Калас, единствената
Още една уверена стъпка напред Ричърд Гиър прави през 1980 година с участието си в „Американски жиголо“. Превъплъщението му във филма показва образа на типичен плейбой със стил и предизвикателно поведение. Две години по-късно актьорът прави още един успешен ход в романтичния филм „Офицер и джентълмен“, в който си партнира с Дебра Уингър.
Следващото десетилетие може да се определи единствено като златно в кариерата на Ричард Гиър. Светът никога нямаше да бъде същият без безпрецедентния му екранен дует с Джулия Робъртс в „Хубава жена“. Години по-късно двамата отново правят блестящ екип в „Булката беглец“.
Известен със своята харизма, чар и обаяние, Ричърд Гиър е признат за „Най-сексапилния мъж“ на списание People през 1999 година. През 2002 година поглежда отново към музикалната си природа и участва във филмовата адаптация на легендарния бродуейски мюзикъл „Чикаго“.
Една от най-затрогващите му роли през последните десетина години е във филма по истинска история „Хачико“. През същата 2009 година Гиър си партнира с Хилъри Суонк в още една интересна биографична история – тази за живота на Амелия Еърхарт. А през 2012 година е номиниран за „Златен глобус“ за ролята си в „Арбитраж“.
За повече от 30-годишния си филмов път Ричард Гиър показа на света, че не е необходимо да си непрекъснато на екран, за да оценят хората таланта и харизмата, които притежава. Достатъчно е, че и след 21 години все още има хора, които с удоволствие застават пред екрана и си пускат „Хубава жена“. Сигурни сме, че и след още 20 пак ще е така.
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press
