Световните модни седмици официално завършват и след цветния контраст на Valentino и различният прочит на женствеността от Saint Laurent, се появи Chanel, която за разлика от студената си колекция Висша мода през януари, представената сега бе изненадващо спокойна и семпла. За пореден път креативният директор, в лицето на Врижини Виар бе опитал да прокара своите идеи и концепции, стремейки се да запази ДНК-то на френската модна къща. Мнозина вероятно биха казали още в началото „Това не е Chanel, когото познаваме!”, но ние просто ще отбележим, че Виржини се бе пуснала по течението. И в буквален, и в преносен смисъл!
Локацията за представянето на колекция есен/зима 2020 бе непроменена – Grand Palais, самото място обаче бе преобразено до неузнаваемост. Декорът беше нежен, изчистен и… различен. Ако и вие сте го оприличили с река, точно това е била и водещата замисъл на Виар. Но не коя и да е река, ами повелителката на Парижките тайни – Сена. Онази водна стихия, която от векове вдъхновява творците и пази любовта на влюбените, сега успешно бе намерила място и в Седмиците на модата. В Париж, разбира се! И при Chanel, очаквано… нали все пак става дума за любов!
Макар за екипа на Chanel да не представлява голямо предизвикателство да представи колекцията си буквално над или около криволичещата река, те бяха избрали този път декорът да бъде своеобразна приказка за сетивата. Дори можем да кажем, че „реката” не бяха белите, многоетажни подиуми, ама самите модели, които дефилираха по двойки и тройки по тях, с бързо темпо, напомнящо течаща вода.
Boat shoes – най-тренди мокасините за тази пролет
„Kitten heels“ за грациозна походка
Tommy Hilfiger – смелият дух на класиката
Някак очаквано при тази изчистена концепция за декори, фокусът падна върху най-важното в една колекция, а именно нейните съставни елементи – самите дрехи и аксесоари. Видяхме обещание за една потопена в черно-белите нюанси есен, в която властват изчистените линии. Не липсваше емблематичната за Chanel почит към костюмите, но дори тя бя някак различна, очертана от контура на едри копчета и доминантни бижута. Направи ни впечатление, че всички модели бяха обути в кавалерски ботуши, които чудесно завършваха преобладаващите монохромни визии, доказвайки ни за пореден път колко успешна е теорията за минимализма. Защото какво по-хубаво от това да имаш чифт обувки, който да можеш да комбинираш с всичко за един – два сезона напред?
Съвсем без изненада, много критици и дългогодишни почитатели на Chanel обвиниха Виржини Виар, че тя не използва пълноценно наследството на Лагерфелд и прекалено много измества фокуса от това, което Chanel беше допреди точно една година. Истината е, че френската марка, под ръководството на мадмоазел Виар наистина е поела в една по младежка и експериментална посока, но е твърде рано да направим заключение дали това непременно означава нещо лошо, или просто е онзи труден преход, който неминуемо съпътства всеки нов креативен директор. Ние избираме да се доверим на времето, оставяйки го то да ни покаже истината, и ще останем верни на идеята, че „любовта ще спаси света”, или ако си позволим да перифразираме: „любовта ще спаси Chanel”, защото самата Виржини го заяви: „Толкова обичам Chanel, че тази колекция може да бъде единствено нова ода!”. Вярваме й – колекцията чества любовта… по начина на Виар!
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Vogue
