YVAILO: Приказки от Огледалния свят

„Един посред нощ. Отново стая 303 с нейните изблици на лудост. Успокоителните очевидно не даваха резултат. Ситуацията беше извън контрол. Пазачът като призрак се наведе и зазяпа плахо през ключалката. Бели стени. Бели коси. С черни корени. Черни нокти. Порцеланово лице. Дрехи на черно-бяло райе. Люсил беше фина, несъмнено по френски красива. Нежно-розова на пръв поглед, предизвикателна на втори, опасно-непредвидима на трети. Каква визуална измама. Мъркане, съскане, дране по стените, отъркване по ъглите. Едновременно и тук, и там. Хапчетата й задължително шепи. После халюцинации на макс, за да я държат поне временно хепи. Говореше си сама. Тя не беше луда. Просто нейната реалност беше нереална. Изведнъж спря, подуши, присви като котарана очите и приближи гальовно ключалката. “Какво ново, котенце?” прошепна дръзко тя.”

Вдъхновена от нереалните реалности от света на Алиса и френската елегантност, най-новата колекция на дизайнера Ивайло Серафимов LUCILLE THE LUNATIC ни отвежда в една монохромна действителност. Ето какво сподели за най-новата си модна приказка дизайнерът…

Как се роди идеята за LUCILLE THE LUNATIC?

Пътят на лунатичката стартира доста далеч във времето, преди близо две години. Носеше името DIORELLA и както името предполага, трябваше да носи нотки на Christian Dior, онзи стария, с изчистените, строго елегантни френски силуети. Успоредно вървеше и идеята за Алиса в страната на чудесата. Двете толкова се доближаваха, че решихме да ги обединим. Прекръстихме проекта на NORA, на името на българския модел Нора Шопова. Тя беше нашата муза с нейното фино, елегантно излъчване и усещане за класа. Месеците минаваха. Колкото повече доближавахме старта на колекцията, толкова повече идеи отпадаха. От Алиса остана само котаракът. От френската елегантност само бледо розовият нюанс и тясната талия. От цветовата гама – единствено райето в черно-бялата гама. Трите думи, които въртяха кълбото около LUCILLE беше най-психо, най-елегантна (от нашите проекти), отново провокативна. Оттам се появи и изречението “What’s new, pussycat?”. Липсваше ни единствено историята – как да навържем Алиса и Диор, не визуално, а на думи. Съдбата си знаеше работата и по време на фотосесията, буквално на финалната права дойде и сюжетът за лудница, хапчета, халюцинации и красивата, но опасна французойка. Сменихме и името от NORA на LUCILLE и вече пъзелът се нареди.

За разлика от предишните ти колекции, тази е изцяло черно-бяла. Защо избра да се лишиш от цветовете в дрехите?

Колекцията го изискваше. Нямаше как да се получи така психо, клинично-чисто, поне не и за нас, ако бяхме наблегнали на цветовете. LUCILLE е базирана на три нюанса и 14 плата общо. За сравнение FARIBA се състоеше от двойно повече материи.

Има и друго: всяка една наша колекция е различна от предишната. Една от причините за това е, че в процеса учим нови неща: нови кройки, нови материи, нови комбинации, нови детайли. Лесно е да повторим нещата в нов цвят, десен или лека “козметична” промяна. Лесно ще бъде и от страна на работния процес. Но тогава се появява балонът на комфортната зона: всичко е просто, леко, но нищо за надграждане. Всичко ново, различно, се случва извън нея. Затова и всяка една нова колекция пука балонът на комфорта на предишната. Надрастване като знания за нас. Поредната неочаквана изненада за вас.

Материите, с които работи по тази колекция?

Този въпрос изписва на лицето ми една огромна самодоволна усмивка. С гордост го заявявам: LUCILLE е първата наша напълно веган колекция. Това означава никакви животински продукти, включително вълна и коприна. Дали ще успеем да спазим и тази линия при следващите ни проекти е трудно да обещая, най-вече заради вълната и нейната изолационна способност, особено в студените месеци.

Връщайки се на въпроса, в LUCILLE преобладава на 95% памукът, но този, който се усеща мек като коприна. Имаме и плат, който на пръв поглед имитира памучно райе, а на допир е кадифе. Отново работим с материи, изцяло изработени в Япония. Впечатление правят и прозрачните райета, които отново са памучни, крепящи се на съвсем фина синтетична нишка.

Колко време посвети за създаване на моделите?

Трудно е да дам конкретен отговор. Много от дрехите ми хрумват още в самото начало, много преди на запретнем ръкави по колекцията. Пионерът тук беше ризата с котешкия принт и идеята да започва от едната страна, да продължава от другата и да свършва в ръкава. Панталоните с маншет, тесни в талията, леко раздути около ханша, също се появиха значително рано. Ранни бяха и късите бюстиета с вградени чашки. Обикновено си оставям седмица, по час на ден, в който рисувам всичките модели и след това правим финалния избор. С повече време не разполагам.

Любимият ти детайл от колекцията?

Цялата колекция ми е любима, имайки предвид колко различна е спрямо останалите наши, и на фона на това, което се случва в модата текущо. И все пак двойният маншет, смесването на райета заедно дотам, че дори единственият начин да се различат е на допир и разбира се, котаракът. Тук е мястото да благодаря на SILVIYA NERI и нейните илюстрации. Просто ме разбра от един дъх.

Вижте още:

Как изглежда жената, която ще облече тези дрехи?

Жената на YVAILO не се е променила. Тя все още се облича смело, елегантно, женствено, провокативно, разчитайки на собствения си стил,, а не на модните тенденции за съветници. LUCILLE, на пръв поглед различна от останалите, все така носи ДНК-то на YVAILO. Всеки един модел трябва да отговаря на него, иначе отпада от колекцията.

Алиса в Страната на чудесата или Дороти от „Вълшебникът от Оз”?

Разбира се, че Алиса. Тя носи повече на лудост. А лудост тук е ключовата дума.

Малката лудост, без която животът ти би бил черно-бял?

YVAILO и това не го казвам с рекламна цел. YVAILO е плод на това да следвам мечтите си до пълен предел. YVAILO е желанието да надраствам всеки път. YVAILO е да съм щастлив, това което работя. YVAILO е упоритото ми постоянство. YVAILO, е всичко това, което е извън комфортната ми зона. YVAILO, затова че ме дръпна от обществената матрица с добра финансова заплата, работа от девет до пет, но вътрешно неудовлетворен. Не са много хората, които знаят, какво искат. Още по-малко са тези, които са склонни да го преследват докрай. Как тогава да не е лудост това?

Каква е следващата история на YVAILO?

Няма да е изненада, ако кажа, че вече работим по следващите проекти. Историята този път дойде първа и единственото, което мога да разкрия е, да поемете дълбок дъх. Ще се потопим.

Има ли приказка от българския фолклор, която би те вдъхновила, за да я разкажеш в дрехи и аксесоари?

С времето съм научил, че вдъхновението идва неочаквано и внезапно, без да е търсено. Не мога да обещая, че ще имаме колекция, базирана на българския фолклор и неговите приказки. Това не зависи от мен. За съжаление и в календара ни с бъдещи колекции, а те са доста, за момента не присъства такава. За момента.

Какво най-много ти липсва от родината, когато си в Лондон и какво ти липсва от Лондон, когато си в България?

От София най-много ми липсва спокойствието, чувството на безгрижие във времето, близките разстояния, природата на една ръка отстояние, лесната, истинска комуникация с приятелите. Да се видиш с някой те дели един разговор. В Лондон това са дни, седмици, понякога и месеци наред.

И обратното, когато съм в София, ми липсват организираността, не само цялостната, но тази в съзнанието на хората. Нищо не се планира. Всичко се случва в последния момент и от днес за вчера. Липсата на мотивация за стил в хората и вярата, че да се обличаш добре е свързано с финансови средства. Намусените, мрачни физиономии. Арогантното поведение. Клюкарстването. Закостенялото мислене. Всичко това, от своя страна, се измива бързо, когато му отговориш с широка ведра усмивка.

Текст: Велиана Симеонова

Фотограф: Георги Андинов

Грим: Алина Манова

Модел: Александрина @Ивет Фешън

Идея\реализация: Ивайло Серафимов/Гоце Митревски