Понякога идеята на дизайнера за представянето на най-новата му колекция не може да се побере в рамките на традиционното дефиле. Понякога тези идеи прелитат граници, стопяват разстояния и строят декори на невероятни места. От разточителните светове, създадени от Джон Галиано за Dior до необикновените разкази на Рик Оуенс и концептуалните продукции на Givenchy, съвременните дизайнери превърнаха монотонното ревю в уникално представление. Подобно на дрехите, които се показват, сценографията и постановката на шоуто привличат не по-малко вниманието на медиите и ценителите на модата.
С течение на годините някои дизайнери се отдалечиха с няколко стъпки напред, дистанцирайки себе си и колекциите си от традиционното дефиле, избирайки за локация екзотични места по света. Така те се погрижиха да останат незабравими спомени в присъстващите. От Великата китайска стена до подземните тунели на Берлин, ето кои са петте най-екзотични места (до момента), на които са били представяни модни колекции.
Пясъчната планина, Дунхуанг
Годината е 2007, в главната действаща роля е дизайнерът Пиер Карден. Отдалечена пустиня в северозападната провинция Гансу, Китай едва ли някой някога е предполагал, че е се превърне в място за модно събитие. Да, но както знаем, Пиер Карден винаги е бил дизайнер с големи мечти. Благодарение на близките си отношения с Китай, за място на дефилето е избрана закътаната Пясъчна планина, в близост до Дунхуанг, за представянето колекцията на модната марка за пролет/лято 2008 г.
Стотиците гости, присъствали на събитието, споделят, че били с усещането, че присъстват на мираж. Един след друг моделите (някои от тях качени върху гърбовете на камили) преминавали по бялата пътечка, виеща се между вълнообразни дюни. Пустинята с дългите си линии и кинематографичен релеф се превърнала в удивителен бекграунд за над 200 мъжки и дамски облекла.
SIHAYA PARTY – приказка в сърцето на София
Първият Klek Shot бар отвори в София
DIECI – италианците, за които България е свобода
Колодрума в Милано
Използването на необикновени локации за специален ефект на ревютата си не е нещо ново за ексцентрикът Том Брауни (спомнете си само олимпийския плувен басейн и конюшни). За представянето на колекцията пролет/лято 2011 на Moncler Gamme Bleu дизайнерът избира колодрума Vigorelli в Милано. Съвсем в стила на Брауни, идеята му за ревю надскочила моделите дрехи и добавила допълнителен слой контекст към колекцията му.
Публиката, разположена около ръба на стръмна периферия наблюдавали как веросипедисти изминали една обиколка под звуците на „Bicycle Race“ на „Queen“. Изпълнена с ретро велосипеден шик модната колекция включвала тесни шорти и шапки с меки периферии. Прескачайки разстоянието между мода и спорт, както никога преди Брауни успял да изпипа до най-малка подробност концепцията за традиционното колоездене и да го извиси до нови луксозни висоти.
Великата китайска стена
Благодарение на Кайзера Chanel се наложиха като модната къща професионалист в областта на организиране на нетрадиционни дефилета. С течение на годините колекциите им, представяни къде ли не: Залцбург, Единбрг, Далас, Шанхай… списъкът продължава. Любовта на Карл Лагерфелд към ревюто като спектакъл надделява.
През октомври 2007 той отива още по-далеч с ревюто си за Fendi, избирайки като локация Великата китайска стена. На фона на залязващото слънце, шоуто започва с модели, облечени в актуалната дамска колекция на марката, които тръгват от охранителната кула на Стената и преминават по цялото протежение на дефилето.
Преговорите с китайското правителство за разрешително били дълги с оглед на мерките за безопасност на присъстващите. Шоуто било с продължителност по-малко от половин час, а разходите по него възлизали на удивителните 10 милиона долара, което го прави най-скъпото модно ревю на всички времена.
Лагерфелд винаги е обичал да комбинира елементи от различни култури в ревютата си, а дефилето на Великата китайска стена е най-голямото му постижение до момента. То го провъзгласи и за един от най-креативните умове на модната индустрия.
Детска площадка в Париж
Мартин Маржела навлезе в света на модата безкомпромисно и смело и това се забеляза по време на третото му дефиле в Париж през 1989 г (пролет/лято 1990). Той получил от родители разрешение да използва за ревюто си детската площадка, на която играят децата им, при условие, че малчуганите ще присъстват на него безплатно.
Това, което се случва впоследствие, е перфектният пример за това как заиграването с формата на традиционното модно шоу могат да се съборят установените бариери, които обикновено разделят публиката от дефилиращите модели. Още със старта на ревюто ефирните бели дрехи привлекли вниманието на присъстващите деца, които скочили и започнали да играят с моделите. Стерилният и строго дирижиран свят на модното шоу се завъртял на 360 градуса.
На ревюто присъствал и младият Раф Симънс, който по това време е стажант при Walter Van Beirendonck и който години по-късно споделя, че това 17-минутно шоу е едно от най-емоционалните преживявания в цялата му кариера: „Всички плачеха. Аз също.“
Метрото на Берлин
Често пъти засенчвана от далеч по-бляскавите си съседки, Седмицата на модата в Берлин винаги е била сборен център на авангардни дизайнери, които търсят оригинален начин за поднасяне на колекциите си.
Отсечката на линия U5 между „Александърплац“ и Франкфуртската алея на подземната железница е виждала не малко на брой алтернативни модни ревюта. Вместо гости, вклчени в специална листа и VIP личности, присъстващите на тези ревюта са най-обикновени хора, попаднали случайно във влакчето на метрото на път за вкъщи.
Този изключителен процес на демократизация не просто помогнал за разчупването на хегемонията на традиционните модни ревюта, но и поставил дрехите в реална среда – тази, в която ще бъдат носени (и това е пълна противоположност на фантастичните концепции на повечето модни шоута, които познваме).
Текст: Велиана Симеонова
Снимки: Press
