Ако има тенденция в интериорния дизайн, за която може категорично да твърдим, че е отново на мода, това е стилът „еклектичен лофт“. Според дефиницията „лофт“ означава преобразуване в жилище на стари промишлени пространства – фабрики и складове. От английски loft буквално се превежда като таван, и в САЩ наричат така последните подпокривни етажи. На практика обаче стилът „лофт“ може да бъде изпълнен навсякъде. И той наистина все по-често присъства в интериорните концепции на съвременните жилища.
Ако се обърнем към историята на този стил ще открием неговия чисто американски произход. Идеята да се използват стари работни помещения възниква през 40-те години във индустриалните зони на Манхатън, когато цените на земята и жилищата в центъра започнали да се качват нагоре. Тези площи били заемани предимно от хора на изкуството, привлечени от широките пространства и обилната светлина. Лофтът става свръхмодерен през 50-те години, когато именно тук се концентрира артистичният живот на Ню Йорк. Известни художници откриват в своите лофтове галерии и студия – христоматиен пример е „Фабриката“ на Анди Уорхол. Скоро „лофт“ става елитно понятие.
В стила на лофта задължително присътва една стена в ярък цвят и стени с видима тухла. В обзавеждането е характерна еклектика на мебели с индустриално излъчване и антикварни находки. Зонирането на пространството често не е със стени, а с едри мебели. Подчертават се архитектурните детайли, наследство от промишлените помещения – стълби, видими греди, тръби на инсталации. Прозорците са широки и високи, без завеси и щори. Все по-често обикновени апартаменти се стилизират в духа на лофта, като така се постига една съвременна и в същото време свързана с миналото визия.
И така – повече от половин век след пика на този стил, днес той отново е актуален и интерпретиран през призмата на младото поколение архитекти и дизайнери.
текст: Антоанета Баева
снимки: Press
