Джени, която рисува световете и жените в цвят

x

Джени Иванова е на 33 години, художник по призвание и образование. Специалността й е „Иконопис“, завършила е Сливенската школа, а също и „Стенопис“ и „Сценография“ в Художествената академия. Джени записва много различни специалности, за да може да прави и много различни неща. Накрая се спира на живопистта и от две години е художник на свободна практика.



Джени привлече вниманието ни с излъчването си и очертанията на света, който създава – женствен, одухотворен, самодостатъчен, привличащ, разказващ истории. Истории, които се развиват до безкрай подобно на спирала. Затова за нас беше вълнуващо да се запознаем с нея и да се опитаме да погледнем на изкуството, на света, на женския силует и сърце през очите на млад творец.

След успеха на „Персона“ с нетърпение очакваме новата изложба на Джени Иванова – „Лице в лице“, която ще бъде открита на 24 октомври в галерия „Нюанс“.


 

View this post on Instagram

 

A post shared by Dzheni Ivanova (@jennyiivanova)


„Непоправим оптимист, поправим перфекционист, заклет екстремист на тема френска естетика и любител на джаз музиката, особено сутрин “ – така описваш себе си. Какво още? И пиеш ли кафе сутрин? 

Не пия кафе, аз съм от тези хора, които имат много енергия и когато пият кафе, стават буквално луди. J Ако пия нещо подобно, то е капучино. Имам и куче, което разхождам всяка сутрин. Около мен винаги има много изкуство, постоянно посещавам различни галерии, изложби, театър. Това за мен е начин на живот. Имам специализация в Site International Des Arts в Париж, това беше награда, която спечелих, когато завърших „Сценография“ и в този период много обикнах Париж и всичко свързано с френската естетика и може би затова така се изразявам и описвам себе си.

Специализирала си в Париж. Какво е за теб Париж?

Париж е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали, мисля, че имам френска душа, и често ми казват, че имам и френско излъчване, а докато живеех там, редовно ме спираха туристи, за да ги упътвам. До ден днешен познавам Париж по-добре от София.



Участвала си в колективни изложби, имаш и самостоятелни вече. Какво е усещането в първия час?

Много напрежение, понеже отговоростта е голяма, все пак тези хора са дошли заради теб и твоята работа… Но това са хубави емоции, поне за мен. Не искам и не си представям един ден това вълнение да отмине и да ми стане като рутина.

Види ли веднъж човек произведенията ти, трудно може да се откъсне от този силно геометризиран свят. В женските потрети долавяме едновременно спокойствие, но и чувственост; женственост, която е абсолютно самодостатъчна. Какъв е процесът на създаване на една такава картина, носеща име на жена?

Последната ми изложба беше през месец април и точно там почти всички картини бяха с френски женски имена. Изходих от това, че любимото ми историческо време е периодът „арт деко“, и точно стилът на това време ме „грабна“ и ме вдъхнови да изобразя тези жени. А и като гледам, няма много изобразявани дами от този период освен Тамара де Лемпицка, която оставя най-силна творческа следа. Това е моят вътрешен инстинкт, порив, да изобразя това, което искам, защото с времето си дадох сметка, че ако нещо на мен не ми хареса и ако го правя само за някой друг или с финансова цел, не се получава. Когато аз си харесвам определена картина, тя се харесва и на публиката.


 

View this post on Instagram

 

A post shared by Dzheni Ivanova (@jennyiivanova)


Другите ти картини са не по-малко наситени откъм настроение и послание. Сякаш всяка е отделен свят, който е поставен в друг свят, той от своя страна – в трети (гледала ли си филма „Inception“ на режисьора Кристофър Нолан? ), и т.н., и цялата тази космология тегли наблюдаващия я все по-навътре и по-навътре. Какво е за теб рисуването/изкуството? Себеизразяване, терапия, полет, бягство, свобода, създаване, разрушаване, напомняне?…

Ами всичко е някакъв вътрешен порив да изобразя това, което искам да покажа, а и смятам, че всеки художник има какво да покаже. При мен е заключено още от детска възраст (първата си награда спечелих на 4-годишна възраст) и цял живот само това съм правила, не съм искала да се занимавам с нищо друго. И съм благодарна на моето семейство, че никога не ме е спирало. Така че само това съм правила, това правя и не искам друго да правя, вярвам, че няма неблагодарен труд и продължавам напред.

Имала ли си периоди, в които си спирала да рисуваш? Защо?

Имало е дни, в които не върви, но това е друго… Всичко, с което съм се занимавала, е свързано с изкуство, работила съм като интериорен дизайнер, но пак беше свързано с картини, работила съм в театър „София“, като помощник сценограф на „Ана Каренина“, но всичко винаги е било свързано с рисуването.



Цветовете. Как ги подбираш за картините си, за облеклото си, за интериора?

Харесвам по-пастелни цветове, харесвам бордо, зелено, синьо и в картините си основно работя с тях. Отново търся на мен да ми харесва, защото все повече се убеждавам, че това е успешна формула.

Казваш, че черпиш идеите си от литературата, музиката, психологията и философията, от работата на други артисти, от твоя опит в живота. А от модата?

Черпя вдъхновение от абсолютно всичко, но отново „арт деко“ ми е любимият период, макар че и 70-те са много цветни. Обичам да е цветно, светът е цветен, не е черно-бял.


 

View this post on Instagram

 

A post shared by Dzheni Ivanova (@jennyiivanova)


Жена артист, на която се възхищаваш най-много?

Тамара де Лемпицка определено. Преди винаги отговарях Пикасо – няма как, той е гений, енциклопедия, но на този етап е Тамара.

След тазгодишната ти самостоятелна изложба „ПЕРСОНА“ ти предстои още една – през октомври. Повдигни за нас леко завесата към нея.

В новата изложба ще се наблюдават отново женски (но не само) фигури. Ще наблегна повече на фигуралната композиция с повече от една фигура на картина. Изложбата ще се казва „Лице в лице“ и ще бъде открита на 24 октомври в галерия „Нюанс“. Идеята е да продължи „Персона“, като този път искам да наблегна повече на човешките състояния, на тези, които по-рядко се изобразяват. Засега толкова…


 

View this post on Instagram

 

A post shared by Dzheni Ivanova (@jennyiivanova)


Дипломиран магистър си в НХА специалност „Сценография“. Имаш ли предстоящи проекти в тази посока в близко бъдеще? Какво би искала да направиш?

Да, аз всъщност съм завършила „Сценография“ в Драматичен театър, и тогава работих по сценографията на „Пилето“ на Уилям Мортън, а след това ме поканиха да помагам за сценографията на „Ана Каренина“ в театър „София“, и това ми е досегът до театъра. В интерес на истината не си представям такава работа на този етап, но пък знае ли човек…

Твоето мото в живота и твоята най-голяма мечта?

От представянето на „Персона“ се чувствам като човек, който живее живота, който иска, и се намирам на точното място. Някак си цялото учене е било, за да стигна до този етап в живота си, на който се намирам в момента. Иначе имам още много мечти, искам да поживея малко в Париж, искам да си намеря моето ателие, но не искам да е някой таван или гараж, а да е нещо красиво с френски привкус… Представям си го точно как ще изглежда, къде ще е бюрото, диванът…

Мястото, на което се чувстваш у дома?

У дома, в ателието. В момента холът ми е превърнат в ателие, за щастие е голям. Но да, това е мястото.


Текст: Деси Неайденова

Снимки: Instagram/личен архив

 

 

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Обувки от THE ROW

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сако от BALMAIN

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Бяла тениска от BURBERRY

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Мини чанта през рамо от THE ROW

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Добавете розово в сивия ден.

Ако сте пропуснали
Най-четени