Допълваме плеадата от мъжкари с още един, който еднакво добре знае как да бъде спартански цар и устат телевизионен водещ. Джерард Бътлър е сред мъжете, които нареждаме в списъка си „Уау!“ и днес ще е тема за разговор по време на следобедното ни кафе.
Актьорът е още един от шотландските, които удобно са се настанили в сърцата ни със запомнящия се акцент и естествено актьорски талант. Няма значение дали трябва да спасява света, да опитомява дракони или да покаже колко романтична може да бъде една история, превъплъщенията му привличат вниманието и оставят траен спомен в съзнанието на киноманите.
Още от дете Джерард Бътлър е омагьосан от филмовото и театрално изкуство, което кара майка му да го отведе на няколко прослушвания и да получи една от първите си роли в Шотландския младежки театър. Въпреки любовта си към изкуството, той преценява, че актьорството може да бъде единствено хоби и записва право в университета в Глазгоу, където се дипломира с отличие. След завършването си актьора решава в следващата една година да попътешества и скоро се озовава във Венеция, Калифорния, където се отдава на светски живот.
Роберто Кавали – високият моден полет
Джим Кери – тъжният веселяк
Мария Калас, единствената
Когато се завръща в Шотландия, започва двугодишен стаж в една от най-добрите адвокатски кантори в Единбург, но скоро установява, че страстта му към правото е изчезнала. Седмица преди да завърши стажантството си, Бътлър отива на филмовия фестивал в Единбург и вижда част от създаването на Трейнспотинг. Изживяването затвърждава убеждението му, че правото е минало и събужда желанието му да бъде актьор.
Този повратен момент провокира Джерард Бътлър да се премести в Лондон и да започне временна работа, докато намери начин да развие актьорската си кариера. Докато работи като кастинг асистент моли режисьора на пиесата Стивън Бъркоф за шанс да прочете няколко реда от главната роля. Така започва потапянето му в актьорското изкуство. След успеха на Кориолан, Бътлър получава ролята в „Трейнспотинг“ и изиграва същата онази сцена, която го вдъхновява да стане актьор.
През 1997 г. преминава от театъра в киното и заедно с Джуди Денч и Били Конъли прави запомнящ се дебют на големия екран в „Госпожа Браун“. Следващото появяване на Бътлър е в още един британски хит – „Винаги ще има утре“ от поредицата за неуморимия Джеймс Бонд. По време на снимките докато са на пикник с майка си, актьорът се притича на помощ на давещо се момче и печели Сертификат за храброст на Royal Humane Society.
Големият му пробив е в екранизацията на бродуейската адаптация на Джоел Шумахер по едноименната световна музикална класика „Фантомът от операта“. Ролята е изпитание не само за таланта му, но и за певческите му възможности, защото трябва да изпее повечето от репликите си. Мненията за това дали се е справил Джерард Бътлър с пеенето са противоречиви, но на нас ни стига и само да говори.
И макар „Фантомът от операта“ да не се превърна в блокбастър, Холивуд призна качествата на актьора. Четири години по-късно, главната роля на цар Леонидис в историческия епос 300 затвърждава позициите на шотландския красавец на първите редове в киноиндустрията. За да изглежда правдоподобен в образа на спартанския владетел, Бътлър е подложен на четиримесечен режим с интензивни тренировки, което дава резултат за великолепната му физическа форма по време на снимките.
И колкото типичен образ на екшън герой или древен владетел да има, актьорът показва, че изненадващо добре се справя и с романтичните комедии.
До края на 2018 г. се очкава да бъдат завършени четири филмови проекта с негово участие, които няма как да не впишем в календара си с филмови желания.
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Press
