Има една почти незабравима реклама, според която „невъзможното е нищо”. Аз по принцип знам, че има невъзможни неща, като да спра да ям шоколад, да започна да разбирам от математика и може би никога няма да науча италиански и да прочета всички книги, които искам. Не е кой знае какво на фона на всички невъзможни неща по света, при положение, че всички имаме по един или няколко демона на невъзможните желания в главите си. Проблемът идва, когато им даваме храна и отглеждаме тези малки дяволчета. Те ни объркват, тровят емоциите и мечтите ни. Тези малки създания паразитно боравят със съзнанието ни, а ние съвсем като в симбиоза ги подхранваме със съмнения и колебания.
Замислете се обаче, било ли е невъзможно за едно момиче на име Габриел, което никога не е посещавало училище за мода, да се превърне в единствения дизайнер класиран в стоте най-влиятелни личности на 20-ти век? След като баща ѝ овдовява, той я оставя в сиропиталище, където монахини учат момичето да шие, за да може Коко Шанел един ден да надхвърли границите на възможното и да се превърне в иконата, която преобръща представите за мода поколения наред и до ден-днешен.
И продължих да търся доказателства, че невъзможното е обратимо в лицето на любимите ми имена от модния свят. След като прочетох следващата история, отново се запитах, било ли е невъзможно за едно момче, което продавало вратовръзки на съучениците си да превърне името си в успешна модна империя, която кръщава Ралф Лорън? Сега дизайнерът, който е един от най-богатите хора в света се е утвърдил като име, чието присъствие на Седмицата на модата в Ню Йорк е на ниво задължително, не просто възможно.
Било ли е невъзможно за едно друго момче, което в детската си възраст помага на майка си да бродира, да създаде собствена митология в модния свят с логото на Горгона Медуза? Джани Версаче също никога не е посещавал училище за мода, но пък уменията и страстта му са били достатъчни за постигане на непостижимото.
Било ли е невъзможно за една бивша състезателка по фигурно пързаляне, да се превърне в дизайнерката на най-желаните булчински рокли по света? Вера Уанг „по неволя” създава собствената си булчинска рокля след неуспешно търсене на модел, който да отговаря на очакванията ѝ. В момента мечтата ѝ се е разгърнала отвъд невъзможното, напълно реализирана и разнообразена от създаването на вечерни рокли, парфюми и разбира се на екипи за фигурно пързаляне.
Не знам дали самата аз бих могла да покоря толкова високи върхове. В момента, обаче знам със сигурност, че невъзможното обикновено е представа за близкото или далечно бъдеще, с която малките демони в главите ни се хранят пълноценно. Успее ли човек да ги отстрани, невъзможното започва лека-полека да губи надмощие в полза на волята за успех. Невъзможното престава да бъде съвкупност от всевъзможни оправдания и в крайна сметка, обикновено след доста години се оказва, че сме постигнали детската си мечта. Така че, кажете – кое е вашето невъзможно?
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
