2022, обещавам ти провал. И ти предричам обичане

Преди няколко Коледи получих като подарък бестселъра на португалския писател Педру Шагаш Фрейташ. Наскоро си припомних един красив откъс от него, който след малко ще споделя и с вас. „Обещавам ти провал“ е обяснение в любов извън клишето – към жена, към живота, към самата любов.

Някъде бях чела, че 80% от новогодишните обещания се провалят до втората седмица на февруари. „Да откажа цигарите“, „Да огранича сладкото“, „Да пия по-малко алкохол“, „Да тренирам редовно“, „Да спестявам повече“ са в началото на амбициозния списък, който много от нас редят около 31 декември и 1 януари всяка година. „Да прекратя токсичните връзки“, „Да отделям време за себе си“, „Да следвам мечтите си“ звучат също доста познато, нали?

Питам се трябват ли ни задължително точки, подточки, рамки и проценти, за да се чувстваме удовлетворени, сигурни и щастливи. Не е ли свободният порив (и ние самите) някъде там, извън тях? В малките радости, в откраднатите и подарени мигове, в обичането без условия и правила. Или може би сме го забравили, защото отдавна вече не сме деца. А после, някак с времето, стигаме сами пак до същите изводи. И животът става по-хубав и пълен.

За да тръгнем уверено по пътя на позитивните навици, е нужно да се научим да… празнуваме, твърди психологията. Да празнуваме, дори символично, и най-малките си победи, може да промени паметта ни за конкретно преживяване. Празнуването „казва“ на мозъка, че дадено поведение е полезно, съответно започваме да търсим повече възможности да го практикуваме. Впоследствие няма да си спомняме толкова усилията, които ни е коствало, колкото емоцията, която сме изпитали. Ако пък се научим да празнуваме провалите си, тогава ще сме преминали на следващо ниво. Защото негативното е пълноправна част от нас – ако искаме да обичаме себе си, приемаме и него.

Замисляли ли сте се откъде идват думите „позитивно“ и „негативно“? От фотографията. Негативът е позитив, но наобратно – едно и също изображение, само тоналността му (осветеност и цвят) е обърната. Обичам черно-белите снимки и винаги като се прибера у дома за празниците, разглеждам старите дебели албуми. Надничам от тъмнозелените им страници, на годинка-две съм там, след това снимките стават цветни. Тази Коледа се замислих какво ли бих казала или обещала на това смешно малко момиченце, което седи пред своя пясъчен замък, присвило очи заслепено от лятното слънце.

Да се грижа за него и да го чувам? Да празнуваме заедно провалите му? Да го обичам без условия и правила? Да му прочета книга? Да му пусна плоча? Да му подаря време? Напоследък все по-често се замислям и колко дълъг път трябва да измине човек, за да се върне към себе си, колко срещи и връзки трябва да бележат нашите сърца и души, за да си спомним кои сме били, колко „Обичам те“ трябва да чуем, прошепнем и изкрещим дори, за да се научим. Заслепени от зимното слънце, но без капчица съмнение да знаем – така, както децата знаят – че всичко хубаво предстои. Че ние предстоим. С победите и провалите, които са двете половинки на всяка история.

Вижте още:

Аз съм човек на думите. Винаги съм търсила съвършенството в тях и чрез тях. Но в живота на всеки от нас идва момент, когато престава да бъде толкова важно дали „съвършена“ е изписано с едно, с две или с три „н“. Защото иззад правилата наднича онова смешно малко момиченце или момченце, което умее да обича, без да се страхува, че малко пясък ще му влезе в очите или че приливът ще отнесе замъка му. То е достатъчно голямо вече, за да си построи нов.

„Обичам те“ е обещание, ми каза един човек неотдавна. Можете ли да го изречете сега, веднага – на някого, на себе си, на живота? А провал готови ли сте да празнувате?

Любовта идва, когато се откажеш да бъдеш съвършен.

Обещавам ти провал.

Обещавам да те обичам до свършека, да те целувам до последната граница, да тичам, когато е достатъчно да се върви, да скачам, когато е достатъчно да се тича, да летя, когато е достатъчно да се скача.

Обещавам ти провал.

Без колебание.

Обещавам да бъда човек, понякога да бъда непоследователен, понякога да казвам по нещо не на място, нещо погрешно, дори съвсем нелепо.

Обещавам да разбирам, обещавам да желая, обещавам да вярвам.

Обещавам да настоявам, обещавам да се боря, да откривам, да уча и да се уча.

Всичко това, за да ти кажа, че ти обещавам провал.

И Бог да ти е на помощ, ако не ми обещаеш същото.

Ако пак се провалиш, кълна се, че ще те обичам завинаги…

И тя се провали.

Любовта идва, когато се откажеш да бъдеш съвършен!