И какво, ако днес не се събуждам до теб?

x

 


И какво ако се усмихвам вяло към прозореца, все едно има някой там? Нищо, че ми отвръщат разпилените завеси. Те ми отвръщат вместо теб. И какво като тези стаи са тихи? И какво като всички гардероби са празни? Виждаш ли?

Като на филм е.

Аз, в единия край на света, бързам, зарязвам си кафето на пода до обувките, токчета и ключове, ключове и токчета, надпреварвам се със стълби и клаксони… Живея в инерцията си. Но пак съм твоя. Ти – в другия край на света, в другия край на сърцето ми – ставаш, събуден от три часовника в хор, все едно не си лягал, кафето, цигарите, шума от чуждите покриви… Второ кафе (Пак чисто, ако обичате!), джогинга в парка, алармите, офисите и хората.

И какво като не си се събудил до мен?

Нищо де! Няма значение!

И в едно задръстване, твоето или моето, спираме – едновременно – аз в единия край на сърцето ти, ти в другия край на сърцето ми. И се усмихваме един на друг, и се прегръщаме бързо, и премълчавам,…  Пази се! И измърморваш -Ти също! Наум, загледани през прозореца.

Но те чувам. Чувствам те.

И тогава знам защо и как те обичам.

И кой обяви тази любов за невъзможна? Тази, изградена от търпението да бъдеш далеч от любимия човек? За любовта, подарила на другия време? Доверие? За онази, която не свършва с появата на нечия случайна чаровна усмивка, просветнала снощи в какъв беше онзи клуб? Онази, която не се заблуждава лесно от излъскани до блясък комплименти. Изтъканата от необяснимо доверие… Любов, имаща сили да се преглътне за момент и да си изтрие сълзите.

И кой смее да твърди, че ако те обичам толкова, а теб те няма сега, трябва да се втурвам в живота, все едно никога не те е имало?

И кой би допуснал… Истинската любов, разбивана всеки ден от късите разстояния на неувереността, отричана като глупава, безмислена, егоистична в твое лице, и наивна в мое – приказките на хората. Кой би допуснал, че ще издържи?

Аз.

Ти.

Двамата май сме достатъчни.

И не искам да отговарям на въпроси – защо не заспивам до теб. Не искам да обяснявам кой ми оправя кранчетата в банята и кой ме води на кино. „Ама ако не е той, кой тогава?“

За нас има само един вид любов – трудна, неразбрана, объркана и мълчалива. Разделена, премълчана пред останалите. Споделена само между теб и мен.

Един вид… Истинска! Само твоя и само моя. Другите видове са без значение за нас!

Текст: Ева Колева

Снимка: Luis Machado – Unsplash

Вижте още:

Защо отказах да бъда принцеса?

Половината ми сърце

„Лош” герой

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Боти от CHRISTIAN LOUBOUTIN

Боти от CHRISTIAN LOUBOUTIN Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Асиметрична миди пола от BRUNELLO CUCINELLI

Асиметрична миди пола от BRUNELLO CUCINELLI Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Жилетка от кашмир и вълна от ALTUZARRA

Жилетка от кашмир и вълна от ALTUZARRA Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Вълнено поло от CHLOÉ

Вълнено поло от CHLOÉ Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Коженото яке – must have за всеки повод.

Ако сте пропуснали
Най-четени

ВЗЕМИ 15% ОТСТЪПКА

ЗА FASHION INSIDE SHOP

АБОНИРАЙ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН И ПОЛУЧИ 15% ОТСТЪПКА ПРИ СЛЕДВАЩАТА ТИ ПОРЪЧКА!

АБОНИРАЙ МЕ