С любовта шега не бива! Е, ние не се шегуваме с нея, но тя с нас доста често. Оставя ни разглобени на части, точно както децата оставят конструкторите си, когато им омръзнат. И в тези случаи, когато установим липсата на мъж до себе си, разбираме, че не сме сами. Разбираме, че нищо фатално не предстои и имаме много причини да пием вино и да празнуваме.
Тази година ние сме три. Имаме три различни гледни точки за празника и една пресечна точка, там, където ще се срещнем, за да разбием илюзията, че празникът е само за двойки. К. е красива, Р. е романтичка, а аз съм, да речем свободолюбива, може би с главно „С”. И сега, когато назовавам трите ни с тези имена си спомням за „Сексът и градът”. Сериалът, който изведе на преден план силното женско присъствие в големия град. И след него много неща в женските очи вече не изглеждат същите, стереотипите са разбити на пух и прах, критериите ни за мъжете вече са променени и всичко, което научихме от този ситком, все още ни вълнува в дни като Свети Валентин.
В нашия град, любовта има много измерения. Ние трите ги откриваме през цялата година, в (не)обикновени ситуации или случки. Тази година ще си припомним последните любови или поводи за „Наздраве!” на трите ни, защото какво по-хубаво от хубавите спомени и небрежните разговори между три приятелки в четвъртък вечер.
Р. разказва, че е влюбена в Париж (колко тематично, нали?) и покрай него в един непознат, когото тя срещнала в кафене на булевард „Сен Жермен“. Озовали се на една маса, двама непознати и два часа си говорили за улиците, любовта и виното. Не ми е ясно как точно се е случила тази кратка среща, но тя твърди, че това е истинската история разказана на кратко. Р е влюбена в случката с този непознат и казва, че любовта винаги се състои от три неща – двама души и едно кафене, или двама души и един кратък момент…или нещо подобно.
К. казва, че в някои цифри се крие голяма сигурност, като например да си на двайсет и седем, да имаш няколко стотин лева, за свободна консумация всеки месец, две приятелки, една кола и дузина случки за разказване на въпросния Свети Валентин. Това е достатъчно за нея, и да не пропуснем любовта към красивите неща в живота, за които тя ще каже нейното „наздраве”.
И аз, с моята пословична любов към свободата ще се опитам на този прословут четиринадесети февруари да наблюдавам двойките по пътя за срещата ми с К. и Р. Ще си помисля, дали наистина, когато си обвързан спираш да си така свободен и не можеш да се движиш сам. Ще се опитам да разтълкувам тази теорема, в която неизвестното, което се търси, носи името на мъж. А може и да не мисля за мъже и то неизвестни. Кому е нужно?
Все пак нека е Свети Валентин, нека има вино, а любовта да е навсякъде, където сме и ние. Тази любов – във всичките ѝ причудливи форми, защото тя все пак е нужна на света и неговите любопитни жители.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
