Връзката ми се гради на мобилните комуникации, до голяма степен, поне по девет часа в делничните дни. Застъпвам тази теза от първо лице, но ако някоя моя приятелска двойка припознае себе си в ситуаццията, моля да не ми се сърди. Имам мъж до себе си, който неограничено ми се обажда, за да ме пита какъв хляб да купи, къде съм и за да ме ядоса. Мобилни комуникации, нови възможности за сближаване на хората, усмивки и глас, който ви е липсвал… Звучи като скучна реклама на мобилен оператор, който така или иначе вече е изсмукал от вас поредната месечна вноска. Нещата в действителност са други, или поне не толкова идилични.
Веднъж една мургавелка, която се спря до мен ми предрече, че телефонът ще ми носи само ядове и главоболие. Може би беше нелеп и наивен опит да ме накара да й го дам, за да се отърва от това дяволско пособие. Е, аз естествено се обърнах и продължих да си говоря. Всъщност не говорех, а се бях развикала. На кого? То е ясно, ние жените обикновено викаме и крещим на някой злочест мъж, чиято вина почти винаги е относително поносима, но ние я преувеличаваме с безкрайното си бърборене. Та, говоря си аз по телефона на висок тон и изведнъж се сещам, може би след петата минута, колко права беше тази гадателка. Замислих се колко осезаемо в живота ми е присъствието на телефона с всичките му приложения за комуникации и локация. Права беше тя, това си е дяволска работа. Обобщено тезата е такава: всички ние и вие потребители на мобилни телефони всъщност сме едни търсачи на негативни силни усещания. Те идват от дистанцията и опитите ни да влагаме във връзките си повече кратки текстови съобщения от разстояние, отколкото да се радваме на половинките си, когато сме заедно вечер. Тези усещания идват от изхабените нерви да преувеличаваме случките и дните си с безкрайно питане, досаждане, безразборно звънене и говорене. Хаотични комуникации, занижено КПД и повече изпушени цигари, май това звучи по-актуално и реалистично за реклама на мобилен оператор?
Спомнете си колко скандали и разправии са стартирали след грешно адресиран sms, или случайно пропуснат разговор, на който е трябвало да отговорите. Ами какво ще кажете за неограничената възможност да говорите с любимия си по десет хиляди минути на месец, а вие се карате през половината от тях, просто защото необходимостта да ги изговорите внася напрежение и изнася проблемни теми на повърхността на разговорите.
Ясно е, че няма да върнем простата и екологично чиста практика с пощенските гълъби, но ми се иска да избягам от цялата тази какофония! Освен това, нали уж доказаха колко вредни са дългите разговори, защо да си хабим и нервите и здравето?
Интересно ми е само дали наистина в 21-ви век има живот без мобилен телефон или само на приказки мога да заклеймявам тази връзка с околните? Интересно ми е и каква е сметката ми за този месец и колко нерви предстоят с поредната партида безплатни минути…
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
Ако не си post-нал нещо във фейсбук, то случило ли се е наистина?
