Вижте, не мисля, че сме научили нещо полезно от тази история за „Пепеляшка“. Стига сме я пробутвали на децата си. Каква изобщо е поуката тук? Няма го вече този романс на неразбраната девойка. Историята за Пепеляшка винаги е била хартиена. И днес тя продължава да съществува само по листовете на книгите. Да, случи се на една-две принцеси в Европа, които попаднаха на истински принцове. Наричаме ги „модерни Пепеляшки“. Само две жени – Катрин и кралицата на Испания. Какво остава за нас? Хартия под формата на любовни романи – ремикси на пепеляшкината история!
Днес търся поуки и скрити послания, които не съм схващала като по-малка. Само че такива май няма. Опитвам се да разбера защо всички малки момичета учат, че историята за обикновената девойка може да бъде тяхната история, след като това е нещо, което всъщност може да се случи само на две жени в цяла Европа. За пръв път повярвах на тази скалъпена история, когато бях на седем. На петнайсет започнах да си задавам същите тези въпроси. Сега си ги повтарям често, да не кажа всяка вечер.
Когато си сама, на прага на 30-те и гледаш сезоните на „Сексът и градът”, се питаш как е възможно да са ме отгледали в хартиени мечти. Няма принцове, има истински мъже, които дори не разбират от дамски обувки, та едва ли биха избирали жена си по тях. Реалните мъже са заети, защото ходят на фитнес и дори не са толкова смели, колкото ги описват в приказките на хартия. Къде ти, да тръгне той и да се бие със змейове, да гони вещици и мащехи? Сега принцът догонва постиженията на принца преди него – в кариерата, във връзките, в живота. Имат конкуренция. Защото в приказките на хартия на принцовете им е отредено да бъдат единствени, а жените, като една истинска Пепеляшка, да се борят за тях на някакви балове и по всякакви начини.
Двадесет години след като чух историята за Пепеляшка за пръв път, стоя и си мисля колко съм глупава. Не разбрах поуката на тази приказка. Не разбрах защо ни научиха, че принцът ще забележи Пепеляшка, само ако изглежда така, както я е преобразила кръстницата. Не разбрах защо той не я припознава заради личността ѝ или очите например, а вместо това – по размера на обувките, които носи.
Сега, когато приказката е толкова далеч от живота ми, се питам дали ние жените все пак успяхме да се измъкнем от нея? Май всеки ден се опитваме да сме нейни героини – съвсем необмислено, като по правилата от хартиената история. Нали на хартия и на теория всичко е възможно. Само че е плоско, къса се лесно, двуизмерно е, неиздръжливо, не ми харесва.
Така реших – приказките ще оставя да живеят само по дрехите ми, прическата, аксесоарите и за всеки случай ще поддържам перфектен педикюр. Но съм категорична – не искам принцът да гледа краката ми и хубавия лак за нокти. Искам той да види жената отвъд онази безсмислена Пепеляшка, на която обръщаме прекалено много внимание. Искам да живея след полунощ, без да съм събирала боклуци и пепел преди това, защото знам, че може да бъдем жени извън метафората за нещастната ни героиня. А единствената магьосница, на която разчитам, сега наричам „моята заплатата” и не се оплаквам, че съм по-силна от Пепеляшка. Нищо друго не ми трябва.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Alice Alinari – Unsplash
Вижте още:
