Емили Дикинсън и тихите морета

x


Емили Дикинсън – наша безспорна любимка. Най-тихото и в същото време едно от най-силните присъствия в историята на литературата. Ексцентрична, затворена в себе си, носеща огромен, неподвластен на времето талант. След смъртта й излизат над 1800 нейни стихотворения. Нежни, изпълнени със самота, болка, копнеж по неизживяното, по нематериалното, по невидимото. По любовта, която е отвъд всичко.

Емили Елизабет Дикинсън е родена на 10 декември 1830 г. в Масачузест. Дядо й, Самуел Дикинсън, е и един от основателите на колеж „Амхърст”. Баща й Едуард Дикинсън е избран за член на Камарата на народните представители в Масачузетс през 1838-1839 и 1873-1874. Емили е второто от три деца – тя има по-голям брат и по-малка сестра.

Емили Дикинсън е ученичка в Амхърстката академия, където всички преподаватели я определят като изключителен ученик с ярък и бърз ум. Скоро след това се присъединява към женски манастир, където учи в либерален колеж по изкуствата. Напуска го след по-малко от десет месеца, но причините не са ясни. Дали поводът е бил нейната сякаш запазена марка меланхолията, дали е било първо влюбване? Никой не знае.



Много са спекулациите отностно източника на вдъхновение на Емили Дикинсън. Поезията й е изпълнена с изключително много болка и скрито желание. С времето все повече си мислим, че единствено човек, който се е докоснал до нещо силно и изпепеляващо, е в състояние да напише такива редове. Едно е сигурно – огромно влияние върху нея има Бенждамин Франклин Нютон – студент по право, който работи във фирмата на баща си и често се отбива в дома на семейство Дикинсън. Той е бил неин покровител, насочвал Дикинсън стилово, откривал й нови поети и автори, които са му допаднали. Той е първият, а и един от малкото приживе, които откриват огромния, гигантски литературен талант на Емили. След време напуска града и се жени за друга жена. Кореспонденцията им продължава, Нютон не спира да я насърчва и вдъхновява. До деня на смъртта му – отива си от туберколоза на 24 март 1853 г. Смъртта му изключително много наранява Дикинсън. Той продължава да живее някъде в стиховете й…От които през живота й са публикувани само осем на брой.

Дикинсън поема ролята на гледачка на болната си майка, която от средата на 50-те до смъртта си остава на легло поради различни хронични заболявания. Лавиния, малката сестра на Емили, твърди, че майка им е искала една от дъщерите й да бъде постоянно с нея. Тази задача се пада на Емили. Това е и една от причините тя да води живот, подобен на затворнически. Затваря се в книгите, оттегля се от социалния живот и не напуска дома си в продължение на цели двадесет години. Последните от живота й. Не приема гости на живо, говори с тях само през вратата, за да не се налага да ги посреща и да разговаря с тях очи в очи…

По-известна с любовта си към белите дрехи и градинарството, Емили Дикинсън получава предложение за брак, което отклонява, води вълнуваща и вдъхновяваща кореспонденция със съпругата на брат си, на която изпраща десетки любовни и дори еротични поеми, има силна духовна връзка с редакторът на Atlantic Monthly Томас Хигинсън…Остава сама до края на живота си, сякаш за да запази огромния си талант. Дали е знаела какво огромно литературно наследство оставя? Дали ако по-малката й сестра не беше открила творчеството й, светът щеше да продължи в собствения си ритъм, без този оригинален, вълнуващ, любовен език?

Тогава, когато някъде забележим талант, който е отвъд всичко познато, единственото, което можем да направим, е да отделим няколко неделни минути, за да се насладим на една от най-добрите поетеси. С тези парещи, истински стихове.

Ако идваш наесен –
лятото ще отстраня – 
с усмивка и с досада – 
както се пъди муха.

Ако след година дойдеш –
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.

Ако векове те чакам – 
с пръсти ще ги броя – 
докато паднат пръстите –
на голата земя.

Ако съм докрай сигурна,
че ще те видя отвъд –
бих захвърлила живота си –
като люспа на път.

Но без да разбирам времето, 
то ме боде – със бяс –
една оса прокълната- сама се жиля аз.

 

 

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева –
и една пчела –
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига –
мечтата стига.

 

 

 

Диви нощи – диви нощи!
Ако бях с тебе тук –
дивите нощи щяха
да бъдат нашия лукс!

Вятърът е безсмислен.
В пристанището съм аз.
Свършено е с компаса –
и стария атлас!

Веслата насред рая –
ах, какво море…
Да можех – тая вечер –
да се закотвя в теб!

 

 

Научихме любовта добре –

буквите – думите – първа глава

от книгата – и откровението –

сякаш пресъхна подир това.

И тогава всеки от нас –

видя във другите очи –

светло незнание на дете –

детско незнание да личи.

Което единият не бе разбрал –

искаше на другия да обясни.

Уви! Голяма е мъдростта –

и истината – с много страни!

Сърцето търси първо удоволствие –

а после да не го боли –

а после малките упойки – със които

страданията да понамали –

а после да заспи – да спи за дълго –

а после, че ще бъда най-добре –

щом иска неговият Инквизитор –

да има свободата да умре.


Teкст: Теа Денолюбова

Снимки: Press

 

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Панталон от GIORGIO ARMANI

Панталон от GIORGIO ARMANI Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Пола тип молив от ALTUZARRA

Пола тип молив от ALTUZARRA Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Кожени пантофки с леопардов принт от JENNIFER CHAMANDI

Кожени пантофки с леопардов принт от JENNIFER CHAMANDI Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Oversized жилетка от MIU MIU

Oversized жилетка от MIU MIU Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Сутрешно кафе със стил!

Ако сте пропуснали
Най-четени