Дрехите модерни ли са?
Пита ни Диор в новата си колекция висша мода. Как разбрахме ли? Елементарно, Уотсън – не интерпретираме одеждите на модната къща, те просто решават да повдигнат този въпрос, изписвайки го на обикновена бяла рокля. Началото е интересно.
Седмицата на висшата мода в Париж свърши, но днес ще направим обзор на Диор, Армани и Живанши. Ето каква е ситуацията: Мария Грация се образова с есето на Бернард Рудофски „Модерни ли са дрехите?“ и се пита защо гледаме на тях по определен начин; Джорджо осъществява мечтата си да прави тоалети за червения килим на Оскарите, а Клеър Уейт Келър освобождава модния си дух. Нищо общо на пръв поглед, нали? Само почакайте.
Първо ще обърнете внимание на палитрите и на тримата творчески дизайнери – ахроматична, с много малко разнообразие тук там, но главните роли са заети от черно, бяло и сиво. После ще се вгледате в силуетите – стройни, строго издържани, изискано съчетани тоалети от вталени сака и поли, рокли със силно подчертана талия. Накрая ще се влюбите в тюла и блясъка, които намираме и в трите колекции. Вдъхновението на дизайнерите е толкова различно, а какъв е крайният резултат? Три идентични линии. Вдъхновението определено си знае работата!
Boat shoes – най-тренди мокасините за тази пролет
„Kitten heels“ за грациозна походка
Tommy Hilfiger – смелият дух на класиката
Ако сте чели „Магията да твориш“ на Елизабет Гилбърт (ако не сте – какво чакате?), то тогава ще знаете как идеите идват от далечни вселени и си намират човек, който ще ги превърне в реалност. С увереност можем да кажем, че една идея за това как да се осъществи есенния кутюр е била толкова голяма, че си намерила три модни персони, за да се изпълни. Благодарение на това вдъхновение си имаме сякаш онзи слисващ от изящество кутюр, за който винаги сме си мечтали. Висша мода от старата школа, от времето, когато „New Look” на Диор превзема света и когато Одри Хепбърн закусва с кроасани пред Тифани. Няма нищо лошо в това да се облечеш в изискана рокля на закуска, нали? Поводът е ясен – отваряме очи, благодарим на слънцето и отиваме за перлите.
Междувременно открадваме едно сако Армани в екрю или пищна рокля с тюл и пера от Живанши и заминаваме за Южна Франция, където да прекараме остатъка от живота си, необезпокоявани от нищо освен поканите за филмовия фестивал в Кан. И трите колекции – Диор, Армани и Живанш – представят висша мода, вдъхновена от коренно различни неща, но такава, която би писнала идеално на гореспоменатия фестивал.
Мария Грация Киури от Диор чете работата на Рудофски, където той разисква въпроса за неудобните и грозни тенденции, за това как модата понякога е физически вредна дори. Писателят сам базира творението си на удобната архитектура на дрехата и, подобно на Бернард, Киури вярва в ефективността на дизайна. Затова се заема да опровергае табуто, че лекотата идва за сметка на комфорта и красотата. Според Киури дрехите ни са първият ни дом, ние живеем в тях. Тя прави опит в смесването на лукс и удобство с т.нар. peplos (древногръцки: дълга туника, рокля), която отвори шоуто, и многото по-луксозни прости тоалети, които последваха, като черен кафтан от шенил и съответстващо палто например. Няма нищо оскъдно в тази линия, а дизайнерът отново показа, че е изключителен кутюриер. Мария ни остави да гледаме дрехи в черно и бяло; премахна фактора на цвета, а нас ни остана да съдим за дрехите само по кройка, силует, материя и детайли. Продължавайки с тази представа за омагьосваща безтегловност, воалът се превръща в едно от нейните основни пристрастия, след като е открила папка със стари образци в обширните архиви на къщата. Без цвят, но с много форми и прозираща кожа, нейният замисъл: тялото е главен герой в тази монохромна приказка, въпреки че резултатите са елегантни и дискретни, а не вулгарни. Bravo, Мария!
