Още след като се появи новината, че екипът на Dior има намерение да пресече континенти и култури, за да заведе круизната колекция в Маракеш, затаихме дъх в очакване. Предстоеше нещо велико и със сигурност – невиждано!
Мароко и по-специално неговата столица са заложени в ДНК-то на марката, още от времето на Yves Saint Laurent, но сега Маракеш не бе просто домакин. Мароканските творци и артисти, както и толкова различният и пъстър начин на живот на местните са послужили за вдъхновение при създаването на колекцията. И това се усеща от всеки шев!
Във време, когато модната индустрия непрекъснато е обвинявана в културно присвояване, стъпката на Maria Grazia Chiuri да подчини цяла колекция на една култура е повече от рискована. Но следва да добавим и – похвална! Дизайнерът използва изключително креативен подход, чрез който цели да докаже, че това ревю не е просто спектакъл, възползващ се от мароканската култура, а нещо много повече! За да изпълни концепцията си, Chiuri сътрудничи с редица африкански художници и занаятчии, все жени, които предлагат на иконичната френска модна къща една различна гледна точка към толкова привлекателния марокански свят.
За локация екипът на Dior избират най-красивата руина на Маракеш – дворецът Ел Бади, чието име означава „несравнимо”. Именно „несравнима” е и думата, която най-добре описва цялата нова круизна колекция. Всичко – от приказния залез, през плътните килими, та до пейките с бродирани възглавнички, дело на местни жени, е изключително професионално издържано. Дори повече – надскача стандартите на луксозната индустрия. А какво да кажем за самите дрехи – калейдоскоп, завъртян няколкостотин пъти, докато не образува хипнотична вселена, в която да се изгубиш с удоволствие!
Boat shoes – най-тренди мокасините за тази пролет
„Kitten heels“ за грациозна походка
Tommy Hilfiger – смелият дух на класиката
Специално внимание трябва да се отдели и на тъканите, от които са изработени повечето от тоалетите. За отправна точка в цялата колекция Maria Grazia Chiuri избира восъчните платове, които са наследници на индонезийския батик и са изключително популярни в цяла Африка.
Всичко започва преди няколко месеца, когато Chiuri предлага на малка текстилна компания в Кот д’Ивоар да се заема със създаването на платовете за новата колекция на френския бранд. Дизайнерът им дава като оправна точка препратки към джунгла, сюреалистична флора, числа, думи и мотиви от карти таро. После оставя местните творци да проектират своите версии, базирани на опорните точки, и за финал да отпечатат всичко върху специфичните материи. Резултатът на свой ред е повече от изумителен – платовете са толкова изящни и детайлни, че дори и само омотани около тялото, биха веднага се превърнали в синоним на висшата мода.
Креативният директор на Dior, разбира се, е далеч от идеята да представи 100 нови модела сари, затова създава дълги рокли, широки панталони, както и класическите за бранда – сака. И всичко е пъстро, различно… Всичко носи духа на Мароко, запазвайки едновременно и характерния почерк на марката.
Похвално е, че Chiuri не просто превръща колекцията в празник на африканското изкуство, ами и подкрепя африканската икономика. Решението да остави производството на тъканите в страната, където ще се състои ревюто, е осъзната стъпка, целяща да възроди заслужената слава на восъчните тъкани. Именно специфичните материи в момента са застрашени от дигитализиране в процеса на изработка. А защо това би било лошо? Защото зад всеки метър плат стоят не само няколко часа труд на трима- петима човека, а и историята на една страна. За мароканците восъчните платове не са просто бизнес, те са част от културата и бита им.
Другият факт, свързан със специфичните материи, на който модната къща отделя внимание, е тенденцията восъчните тъкани да се смятат за евтина суровина. Въпреки изключително трудоемкия процес по изработката, цената в повечето случаи е обидно ниска. Е, или поне е била ниска до момента, защото след колекцията на Dior тези платове официално станаха престижна част от модната история.
Цялото чакане си заслужаваше! Dior не просто представиха нова колекция. Те подкрепиха кауза и написаха нови 1001 приказни истории. Истински истории, вдъхновени от творците на Мароко. Даже ушиха и костюми, ако ли някой реши да екранизира цялото това вълшебство. А ние? Ние мечтаем… за Маракеш и восъчни платове! И за още приказки…
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Vogue
