Сакото - от лодката до ателието на Шанел

В ежедневието си използваме и носим десетки неща, но едва ли повечето от нас се замислят за това откъде те водят началото си, кой ги е измислил, кога и поради какъв повод… Лесен пример може да дадем с една от най-популярните връхни дрехи – сакото. То почти ежедневно е част от стила на стотици хиляди хора по цял свят, но на кого е била идеята за създаването му? Ами кога се появява в дамския гардероб и кой го изпраща там? На тези и други подобни въпроси ви предлагаме да открием отговорите заедно, като тръгнем назад по стъпките на така обичаното сако…

Всичко започна на една лодка

Вероятно много хора ще се изненадат от този факт, но историята на една от най-елегантните дрехи днес, води началото си от… спортна униформа. През далечната 1825 година, клубът по гребане към Университета в Кеймбридж получава нови униформи. Червени и силно вталени връхни дрехи, които не приличат нито на яке, нито на жилетка. Новата униформа на членуващите в клуба се закопчавала с няколко копчета отпред и вместо яка, имала ревери. Основното й предназначение пък било да пази гребците от студа по време на тренировките в ранните сутрини, но и да не променя стилното и елегантно излъчване на отбора. Като допълнение дрехите, които все още нямали отличително наименование, имали и чисто практическо приложение: техният ярък цвят, позволявал на зрителите отдалече да виждат екипажа на лодките.

Съвсем скоро след първия им дебют, саката станали популярни и сред другите гребци и те започнали да ги носят не само по време на състезания, но и на сушата, като символ на висок социален статус и горда принадлежност към клуба, в който членуват.

Вижте още:

Достойно за кралския флот

Колкото до двуредните сака, тяхната поява също не закъснява. През 1837 година капитанът на фрегатата HMS Blazer – кораб, принадлежащ на кралския флот, решава че екипажът му има нужда от нова униформа, по повод официалното посещение на кралица Виктория. Капитанът харесва идеята за сако, подобно на униформата на университетските гребци, защото го намира за комфортно и представително, но и паралелно иска неговият екипаж да се отличава, като член на кралския флот. Ето така се появява и двуредното сако – синьо на цвят, с два реда златни копчета и герба на фрегатата, върху горния ляв джоб. Наименованието „блейзер”, както вероятно се досещате пък идва от името на фрегатата.

Все по-далеч

През втората половина на XIX-ти век сакото окончателно „излиза на сушата”, като става част от униформата на редица колежи и университети из Англия, както и на различни спортни и творчески клубове и организации. Към края на 1890-та година така обичаната дреха дори прекосява Атлантика и се превръща в представителна униформа на университетите Йейл, Принстън и Харвард.

За дамите, с любов

В света на дамската мода сакото за първи път се появява през 1881 г., естествено не къде да е, ами в Париж, но ушито от английски шивач. Първообразът на дамското сако силно наподобявал разчупен модел на корсет с ръкави. Дали заради непрактичната си кройка, или просто защото дамите все още не били готови за подобна промяна, сакото обаче остава недооценено.

Големият фурор за новата дамска дреха се случва няколко десетилетия по-късно, когато небезизвестната Коко Шанел скроява първото истинско дамско сако, отново в Париж.

Времената били такива, че след края на войната жените са се нуждаели от по-удобно и позволяващо им повече движение облекло, точно тогава се появява идеята на Шанел за дамски костюм. Разбира се – революционен и такъв какъвто никоя жена до този момент не е виждала, още по-малко пък представяла си, че ще носи.

Шанел едновременно подражава и се абстрахира от мъжкия еквивалент на класическо сако. Как е възможно – ами за Мадмоазел Коко всичко е било възможно! Моделът на Шанел е без яка, с леко втален, типично дамски силует, който подчертава съвършено тялото. Коко го представя придружено от прав черен панталон и бяла риза. Класика!

Сакото на свой ред бързо е издигнато в култ от известни личности и съвсем обикновени жени по цял свят. Heгoвaтa пpaĸтичнocт и yдoбcтвo го превръщат в абсолютен фаворит сред връхните дрехи. А сериозният му вид, дава възможност жените по-лесно да се „впишат” в работната среда, в която до този момент основно доминират мъжете.

И така от клуба по гребане, през колежите и класните стаи, та чак до ателието на Мадмоазел Шанел и после в офиса, а постепенно и извън него, сакото се налага като „винаги правилният отговор”, на дори и незададения още моден въпрос.

Текст: Ани Георгиева

Снимки: Pinterest