Топ 5 в петък: 5 филма за света на модата

Дизайнерите – ексцентрични, смели, талантливи, непредсказуеми, понякога тайнствени и винаги различни. Виждаме ги за минути в края на ревютата им, по време на Модните седмици. Повечето странят от повишеното медийно внимание. На тях им стига да бъдат вълшебници, творящи чудеса с няколко метра плат, останалото е „твърде ненеобходимо”, както би се изразила Миуча Прада.

През последните две десетилетия обаче наблюдаваме завишен интерес именно към личностите, отвъд марките. Към тези, които продължават да пишат историите на големите модни къщи. Творците! Виждаме лицата им в изложби и ретроспекции, научаваме историите им от биографични филми и книги. И се вдъхновяваме! Защото е безценно да наредиш в любимите си филмови класации, редом до „Дяволът носи Прада” и филм за човека, творящ магията на Прада.

Точно една такава класация – вдъхновяваща и различна ви предлагаме сега. Представяме ви пет филма, които повдигат завесите в света на модата и разказват най-вече за хората, стоящи зад колекциите и марките. Запознайте се с тях – дизайнерите… такива, каквито (може би не) ги познавате!

„Коко преди Шанел“/ (Coco avant Chanel, 2009)

Едва ли има някой, който да не знае коя е Коко Шанел? Марка, конкурираща се с вечността; жена събрала в себе си стил и класа; име – синоним на мода. Ние не можем да скрием, че имаме сантимент към историята на Коко Шанел и именно заради това започваме с нея. Или по-точно с „Коко преди Шанел”.

Ако си мислите, че това е един от онези филми, в които виждате богати и разглезени малки момиченца със сатенени панделки в косите и цветни роклички, които после се превръщат в богати и известни членове на висшето общество… то грешите! Историята на Габриел Шанел започва тъжно, тя е просто своенравно сираче,

на което му предстои едно изключително дълго пътуване, докато се превърне в Шанел, която познаваме.

„Коко преди Шанел” е история за стремежи и мечти, много изпушени цигари и още толкова разочарования, стръмен път, водещ от бедността към лукса и още… още много трудности, лишения, обрати, надежди. И успехи! Филмът е урок по вяра и смелост. Защото за да се постигне една цел, тя има нужда именно от желание, постоянство и вяра, най-вече в себе си.

„Завръщането“/ (The Return, 2013)

Много дълго мислихме, как да ви представим образа на Кайзера, който безспорно бе един от най-емблематичните в модния свят. Накрая се спряхме на филм, не за Карл, ами създаден от Карл – „Завръщането”. Да, правилно прочетохте Карл Лагерфелд се изявяваше и като кинорежисьор, а вдъхновение повече от очаквано е получил от Коко Шанел.

Целеустремена, талантлива, искрена и същевременно уязвима и емоционална – така Лагерфелд ни представя образа на Мадмоазел Шанел в своя късометражен филм.Биографичната лента отново ни прави съпричастни с историята на една от най-влиятелните фигури в света на френския котюр, разказвайки за нейното завръщане в модния бранш през 50-те години на миналия век. Действието повече от очаквано се развива в Париж, в изисканата автентична атмосфера на ателието на Коко Шанел. Отговорната роля да изиграе самата Коко, пък е поверена на Джералдин Чаплин (Да, фамилията не е съвпадение – това е дъщерята на Чарли Чаплин). Приликата между двете пък е поразителна.

Колкото до самия филм – в него всичко се развива така, както и в света на модата – бързо, вълнуващо, напрегнато, малко хаотично… единствено образът на Мадмоазел Шанел е непоклатим във всяка ситуация. Тя е уверена и независимо от трудностите, вярва в себе си и има смелостта да следва идеите си. Или почти. Защото по същото това време Коко е вече на 71-годишна възраст и въпреки, че времето не може да се отрази на творческия й дух, във филма успяваме да станем свидетели и на друго нейно лице. Някъде там, упорито пазен зад тежък характер и несломим дух, всъщност стои образът на жена, която просто жадува да дава и получава обич.

„Завръщането” всъщност е много повече от пореден биографичен филм за Коко и империята Chanel. Чрез своята 25-минутнта продукция Карл Лагерфелд успява разказвайки ни историята на Chanel да даде безценни съвети за живота. Трябва само да можем да четем между редовете…

Вижте още:

„Диор и аз“/ (Dior and I, 2014)

Обещахме да ви представим филми, разказващи за дизайнерите и техните лични истории, но „Диор и аз” е лента не толкова за самия дизайнер, колкото за екипа, стоящ зад създаването на една нова котюр колекция. Ако очаквате да видите някъде там, в кадрите Кристиян Диор, то ще ви разочароваме. Лентата всъщност проследява детайлно създаването на първата котюр колекция на Раф Симънс, както и динамиката, с която се случва всичко. Филмът, освен елегантен реверанс към историята на Dior е и ясно отражение на напрегнатото ежедневие, което цари в шивашките ателиета. На нас – зрителите ни е позволено да влезем зад вратите на иконичната марка, благодарение на многото кадри от истинските ателиета за Висша мода на Dior. И освен ефирни платове и много дантела, виждаме изобилие от хора… Екип. Отдадени, човечни и работещи с много страст и любов хора, които са в ателиетата на модната къща от няколко десетилетия и видели смяната на няколко креативни директора. Всъщност самите те са историята на Dior. Живата. Все още неописана!

Освен среща с хората, създаващи Dior, документалната лента е и кръговрат от дълбоки емоции. Раф Симънс откровено разказва за своите страхове, за любовта му към цветята, за вдъхновението и концепциите, за предизвикателствата… Една история за таланта и гения на един иначе скромен човек. „Диор и аз” и в буквален, и в преносен смисъл е поглед отвътре. Вътре в ателиетата и вътре в човешката душа на един творец… Там, където не всеки друг е готов да ни допусне!

„Валентино: Последният император“/ (Valentino: The Last Emperor, 2008)

Един от може би най-откровените и неподправени филми в тази селекция е „Валентино: Последният император”. Лентата разказва за детайлите, емоциите, трудностите, неуспехите и възходите, с които неминуемо е свързан един работен процес, особено пък когато става дума за Висша мода. За да се превърне в реалност идеята за филма са заснети повече от 250 часа сурови кадри, а самият режисьор Мат Тирнауър прекарва с дизайнера Валентино Гаравани две години. Защо толкова много? – вероятно ще се запитате. Ами защото, както твърди Тирнауър: „Валентино е трудно да го уловиш, още по-малко пък да пресъздадеш неговия творчески плам”. Е, все пак успява, при това се справя отлично, защото лентата не спестява нищо. Валентино, макар и достойно обявен за император, не е представен в розов балон от съвършенство и светлина. Напротив. Кадрите го показват като капризен, понякога истеричен, често сърдит, но и винаги докрай отдаден на това, което прави, докато създава облекла, които спират дъха. Такъв какъвто е… последният император!

„Ив Сен Лоран“/ (Yves Saint Laurent, 2014)

Признаваме си, че ни беше трудно да изберем с кой от двата биографични филма за Ив Сен Лоран, да ви го представим. Особено пък при условие, че дори и факторът време не може да влияе, след като излязоха в една и съща година. Спряхме се все пак на варианта „Ив Сен Лоран“, защото сценарият му е одобрен от Пиер Берже, дългогодишният партньор в живота на дизайнера и негов съосновател на модната компания YSL Couture House. Тази екранизация се концентрира повече върху творчеството на Сен Лоран и акцентира над това как неговият труден характер влияе върху модата. Историята разказва за възходите и паденията, през които дизайнерът преминава, последявайки работата му от Dior до прочутата руска колекция.

Критиците определят филма като ненужно дързък, скандален, провокативен на моменти, силно неудобен понякога, но и много въздействащ и вдъхновяващ. Наистина – такъв е, точно какъвто бе и Ив Сен Лоран. И затова си заслужава…

Текст: Ани Георгиева

Снимки: Pinterest / Video: Youtube