Лято, слънце, плаж… тази последователност е логична, нали? Преди плажа, обаче следва да приготвим плажната си чанта – слънцезащитата е задължителна, слънчевите очила – също, ами какви ще кажете за някакво четиво? Книгата – било то електронна или истинска си е естествен спътник на една лятна ваканция. Проблемът е единствено как да я изберем – да не бъде твърде тежка и тъжна, но да не бъде и твърде банална и предсказуема? Може би класика или пък нещо съвременно и ново? Поезия? Чиклит? Книга за самоусъвършенстване? Или пък някоя от онези вечните летни книги, които всяка пета дама на плажа чете, те нали са обещаващо добри?
Ние вярваме, че чудесни за летните дни са книги като „Вино от глухарчета”, „Под небето на Тоскана” или „Яж, моли се и обичай”, но днешните ни предложения са малко по-различни. Всъщност много по-различни, защото избрахме книги, които са издадени през последните три години. И още по-специалното – всичките са дело на български автори, защото определено има някаква магия в това да четем книга в оригинал, на родния си език! Ще се съгласите ли с нас? Изберете си поне една от предложените книги и отговорете на въпроса, след това…
Вижте тази публикация в Instagram.
„Живот в скалите“ – Мария Лалева
Ако не сте все още чели „Живот в скалите”, то много вероятно е поне да сте срещали цитати от нея. И как иначе? Подобно на феномен, цитатите от този роман бродеха из социалните мрежи, още преди книгата да бъде книга. Те бяха част от нещо все още несъществуващо, все още ненаписано докрай, но вече цитирано масово! Определено заслужено! И така до есента на 2018-та година, когато за първи път видяхме вече оформената книга с черна корица, облаци и силуети… върху скалите. Напълно удачно би било да се каже, че кориците са като историите побрани помежду им – загадъчна.
„Живот в скалите” е история за любов и море. За любовта към морето! Действието се развива в Стария Созопол, но дори и да не сте там, докато четете, то със сигурност ще чувате шума на морето. Неизбежно е! Страниците разказват една и съща история, пречупена през погледа на петима различни човека. На различна възраст, с различни съдби, тайни, копнежи, дарби… с различни размишления, но с еднакви спомени. Споделени спомени! Между редовете има изплакана, преживяна и споделена мъдрост. Има още много въпроси, много истини и… много любов! Искрена, чиста и (не)споделена. Или поне не навреме! Романът на Мария Лалева в някакви паралелни моменти ту дава чувство за земя, ту за безтегловност и въздушност. Това е книга са живота, за смъртта, за скалите, за морето, за изкуството да прощаваш, за трудните решения или просто – за всичко (без)ценно в живота! Книга, която е трудно да опишеш с няколко изречения, но е лесно да обикнеш…
Вижте тази публикация в Instagram.
Месечен хороскоп за Май 2024
6 стилни начина да изпиете кафето си
Никога не идвайте навреме и още правила за „joie de vivre“
„Да се изгубиш нарочно“ – Крис Захариев
Следващото ни книжно предложение също заживя своя онлайн живот много преди да се появи под формата на истинска книга. Този път обаче първо като поредица от 12 кратки епизода, разпространени в платформите за видео споделяне, а по-късно и като пълнометражен филм. „Да се изгубиш нарочно” е история за едно голямо и неособено дълго планирано предварително пътешествие из… България. Крис, Стас и Ясен – трима авантюристично настроени приятели решават да обиколят България надлъж и шир. Буквално! Идеята им е първо да заснемат това свое приключение, но после според естествения ход следва и книга, която е едновременно фотоалбум, пътепис, дневник и още…, ами още много! Преди да решите, че предвид възрастта на пътешествениците, „Да се изгубиш нарочно“ е насочена главно към подрастващата читателска аудитория, бързаме да ви уверим, че това съвсем не е така. Напротив – всичко, което се случва на тези тримата е толкова вълнуващо и различно, че на моменти (доста често) ще ви се иска да звъннете на двама-трима от най-близките си приятели и да им кажете „Тръгваме!”. Те очаквано ще попитат „Накъде?”, но това обикновено се уточнява по пътя… Има нещо вълнуващо в това да се изгубите нарочно!
Вижте тази публикация в Instagram.
„Пътеписи за душата на България“ – Ивинела Самуилова
Докато „Да се изгубиш нарочно” е повече историята на едно приключение, то „Пътеписи за душата на България” си е точно както подсказва името – пътепис. Да, пътепис, но не и пътеводител! Ивинела Самуилова предлага на читателите да тръгнат с нея на една своеобразна разходка из различни кътчетата на страната ни. Общо 15 на брой! Всяко ново пътуване крие много изненади – неочаквани срещи, преоткриване на традиции, вдъхновяваща природна красота и емоции, много, много емоции. Просто защото авторката преживява много искрено и емоционално всичко, до което се докосва, което вижда, усеща, опитва дори. Тя не се притеснява да се самоиронизира и да вкарва доза свеж хумор, докато иначе разказва за забравени предания, магични чипровски килими или малки църкви, построени на най-високата точка в селото и за всъщност още много неща, които не просто трябва да бъдат видени, ами почувствани. Самата авторка завършва предговора на книгата си с надеждата, че пътеписите й ще „вдъхновят за пътешествия из прекрасната ни – отвън и отвътре – България. Защото това колко добре я познаваме, е единственото, което поддържа душата и жива…”. Силно се надяваме да е така!
Вижте тази публикация в Instagram.
„Поздрави от синята палатка“ – Петя Кокудева
Още пътешествия? Ами още, лятото е за това – за пътувания, а книгите дават неограничени възможности да пътуваме, четейки. Пък и да си набелязваме нови дестинации! Ако обаче очаквате „Поздрави от синята палатка” да е класически пътепис, пространен и изчерпателен, то може би ще ви разочароваме като кажем, че не е точно това! Всъщност авторката никога и не е целяла книгата и да бъде това… защото е много повече! „Поздрави от синята палатка” събира 95 ценни истории и 145 фотографии, общо от 5 континента и 25 държави. Главозамайващи числа, нали? Цялата книга е такава – подобна на калейдоскоп, преплитащ като цветни стъкълца различни места, култури, фрагменти, вкусове, езици и разговори… „Поздрави от синята палатка” просто трябва да се прочете… и да се преживее! Даже няколко пъти!
Вижте тази публикация в Instagram.
„Зелда“ – Елин Рахнев
Последното ни предложение е може би малко нетипично, но затова пък изключително въздействащо… стихосбирка. Обаче не просто стихосбирка, ами „Зелда” на Елин Рахнев! И не просто за лятото, ами за онзи период, най-тъжният, на прага между август и септември, когато се налага да се сбогуваме! „Зелда” е урок по (любов и) безкрайност! Тя е спомени и невъзможности. Тя е джаз и есен; тя е въздишки! Станахме ли много лирични, ами така ни въздейства книгата – красиво подбраните думи и минималистичното оформление, преди всичко вдъхновяват! Няма да ви кажем, че „Зелда” е най-добрата стихосбирка, поезията по право не може (пък и не следва) да бъде класифицирана или степенувана, всеки стих е емоция! Такава, каквато трябва да почувствате сами! Точно заради това препоръчваме „Зелда”… И, да – добра е! Много даже!
Само пет са, а ни се иска поне още 15 да изброим, които са също толкова силни, смислени, въздействащи. И са на български автори, и са съвременна литература! Но пък няма да стигне лятото за всички… Момент! Кой каза, че те са само за лятото? Четете винаги, когато ви се отдаде възможност – без значение от сезона, от деня от седмицата, от месеца. Определено има какво! Много при това!
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Instagram
