Как избирате коя да бъде следващата дестинация, която да посетите? По препоръка на приятели? Вдъхновени от снимки в Instagram? Може би от филм… Или пък от книга? Именно за вдъхновението, породено от текста, затворен между две корици, имаме желание да ви разкажем днес. Избрахме няколко (любими) книги, които силно се надяваме да успеят да запалят любопитството ви на пътешественик и да се превърнат в повод за ново пътуване.
Вижте тази публикация в Instagram.
Тоскана, Италия
Силно се съмняваме, че вече не сте чели или поне чували за „Под небето на Тоскана”. Това е същата онази книга, която накара света да преоткрие магията на живописната Тоскана и зароди във всеки желанието да види това, което е вдъхновило Франсис Мей. А колкото до авторката, тя увлекателно и изключително емоционално разказва за всичко, с което се среща в Италия – местния колорит, вкусната храна (Много вкусна!), ароматното кафе, което се пие буквално на една глътка, начинът, по който италианците общуват (да с всички жестове и ръкомахане), шофирането, за което правила не съществуват и от което, ако не си местен, ти настръхва косата… Всъщност разказва за всичко, при това толкова детайлно, че читателите да имат чувството, че са наистина под небето на италианската провинция, някъде там между лозовите масиви. Дали ще се влюбите в Тоскана – абсолютно! Дали докато четете, ще искате веднага да се озовете там – повече от сигурно! Познато ни е!
А имаме и добра новина за всички, които обичат „Под небето на Тоскана” – книгата на Франсис Мейс всъщност е част е поредица. След „Под небето на Тоскана” има (преведени на български език) още „Красивата Тоскана” и „Всеки ден в Тоскана”, а с тях желанието за пътешествие става все по-голямо. Тоскана, очаквай ни!
Вижте тази публикация в Instagram.
Венеция, Италия
Хиляда дни във Венеция, точно толкова ни се иска да прекараме в града с гондолите. И тъй като подобна възможност едва ли скоро ще ни се отдаде, то книгата „Хиляда дни във Венеция” е чудесен начин да се пренесем поне за малко в Италия – изпълнена с храни и аромати. А да, и с любов… към един мъж, към един град! Особено към един град, защото романът учи точно на изкуството да обичаш Венеция. И да, знаем, че сама по себе си Венеция е клише. При това голямо, особено за медени месеци, но пък е и магия. „Хиляда дни във Венеция” е написана така, че да радва сетивата с апетитни аромати и прекрасни картини, които оживяват между редовете.
За хиляда дни вероятно няма да успеете, но за седмица или дори само уикенд си заслужава да намерите време и да попътувате до там. Венеция (си) заслужава!
Вижте тази публикация в Instagram.
Рим, Италия
Всеизвестно е, че кафето в Италия е една микровселена, а всяка чаша – отделна история. Различните сортове кафени зърна правят различна по консистенция крайна напитка, също както при хората. А благодарение на факта, че всички пътища водят към кафенето или поне минават през него, то е повече от вероятно всеки да успее да намери своето кафе. И буквално, и преносно! Както вече може да се досетите, със следващата книга ще пием кафе, но не къде и да е, ами във вечния град, защото в Рим понякога именно едно кафе е достатъчно… за да се влюбиш! „Сутрешно кафе в Рим” е роман, изграден благодарение на емоциите. Книгата, както се очаква от името й, има едно от най-омайващите ухания в света – аромата на кафето. В „Сутрешно кафе в Рим” авторът повежда своите читатели из улиците на Рим, запознавайки ги с колоритните редовни посетители на една малка кафетерия. И някъде там, сред различните аромати на подправки и прясно смляна арабика се развива една вълнуваща романтична история, всяка страница от която ще ви кара да си казвате „Отивам до Рим… за кафе!”
View this post on Instagram
Прованс, Франция
Само Италия ли е вдъхновение за писателите (и за четящите мечтатели) – не съвсем, но до голям процент и да! Все пак ще ви предложим да попътувате първо с книгите, а после и реално до още една европейска страна, разположена край Средиземно море. Франция! И по-специално, до едно от най-ароматните места в нея – Прованс. Как ви се струва да прекарате една година в Прованс? На нас като наистина вълшебно изживяване, което прибавяме в графа „мечти”. Прованс ухае на лавандула и маслини, и на заешка яхния с лук, и на агнешко с ароматни треви, и на козе сирене… откъде знаем ли? Ами от книгата „Една година в Прованс”, в която Питър Мейл с много закачлив хумор разказва за чаровната френска провинция и позволява (почти) да заживеем в нейния ритъм. От една страна „Една година в Прованс” може да се нарече автобиографична книга, но от друга е и своеобразен гид за Южна Франция. Или пък като се замислим, няма нужда да я характеризираме и поставяме в рамки, важното е че предизвиква моментално желание да приготвим куфарите и да резервираме първия възможен самолетен билет, за да усетим (отново) провансалската магия!
View this post on Instagram
Париж, Франция
Там, където става дума за Франция, рано или късно трябва да се спомене и Париж. Правим го, все пак Париж винаги си заслужава! Точно в това ни убежадава и романът на Никола Баро – „Париж винаги си заслужава”. Тази книга, подобно на всички други, в които под някаква форма се споменава градът на светлините, е за любов. И за книги! Да, книга за книги! Историята среща читателите с една очарователна книжарница и нейната талантлива собственичка. И още с един американски професор по литература, една изрисувана детска книжка и… една любов. А да, разбира се, и с един град – Париж, който има огромното желание да се превърне в следваща дестинация за пътуване, вдъхновена от книга!
Вижте тази публикация в Instagram.
А вие имате ли си любима дестинация, която е разказана в книга? Може би е Индия като в „Яж, моли се и обичай” или пък Барселона заради „Барселона гореща като шоколад”, или все пак е Париж, Сицилия, Прованс, Тоскана, за които много е писано и живописно описвано… Разкажете ни! И за мястото, и за книгата, винаги се радваме на нови книги и нови планове за пътешествия!
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Instagram