Биографичните филми са една различна вселена. Вдъхновяваща. Истинска. Реална. Обсебваща. Те често променят както зрителите, така и представите за кино. Образите в тях са реално съществуващи или съществували личности и това ги прави в пъти по-трудни за режисиране, заснемане, пресъздаване, но и значително по-интересни поради същите причини.
Тези филми освен всичко друго са и емоционални – натъжават, усмихват, възхищават…, защото са истински!
Ние избрахме да ви разкажем за 5 екранизации, посветени на вдъхновяващи жени от историята. Вярваме, че ги познавате добре – те са певици, писатели, дизайнери, художници… Техните образи са се превърнали в синоними на професиите им, а филмите за тях са повече от великолепни.
„Коко преди Шанел“/„Coco avant Chanel“ (2009)
Едва ли има някой, който да не знае коя е Коко Шанел? Марка, конкурираща се с вечността; жена събрала в себе си стил и класа; име – синоним на мода.
Ние не можем да скрием, че имаме сантимент към историята на Коко Шанел и именно заради това започваме с нея. Или по-точно с „Коко преди Шанел”.
Ако си мислите, че това е един от онези филми, в които виждате богати и разглезени малки момиченца със сатенени панделки в косите и цветни роклички, които после се превръщат в богати и известни членове на висшето общество… то грешите!
Историята на Габриел Шанел започва тъжно, тя е просто своенравно сираче, на което му предстои едно изключително дълго пътуване, докато се превърне в Шанел, която познаваме.
„Коко преди Шанел” е история за стремежи и мечти, много изпушени цигари и още толкова разочарования, стръмен път, водещ от бедността към лукса и още… още много трудности, лишения, обрати, надежди. И успехи!
Както Коко Шанел е урок по стил, така и филмът за нея е урок… Урок по вяра и смелост. Защото за да се постигне една цел, тя има нужда именно от желание, постоянство и вяра, най-вече в себе си.
„Фрида“/ „Frida“ (2009)
Нейният стил е лесно разпознаваем – тя има цветя по дългите си поли, в пъстрите си платната и в тъмните си коси. Тя е Фрида. Фрида Кало.
Едноименният филм пък съвсем логично е визуален прочит на живота на мексиканската художничка. Екранизацията следва живота на Фрида в хронологичен ред. Виждаме безгрижната й младост, а сетне жестоката катастрофа и картините… многото картини. Историята на Фрида Кало е разказана такава, каквато е била. Без преувеличение! Много болка и сънища в ярки цветове. Много енергия, воля и несломим дух, събрани в тялото на жена, превърнала се във феминистки иконичен образ.
А кой играе Фрида? Никой, тя просто не може да бъде изиграна! Салма Хайек, на която е поверена главната роля, буквално се е сляла с образа на героинята си. Тя е Фрида. Истинската Фрида! Изпълнението й великолепно улавя емоционалната същност на мексиканката и ние не можем да си представим някой друг в тази роля.
„Фрида” не е филм, това е урок по сила. Сила, каквато днес е трудно да повярваме, че човек може да намери, когато светът му се срива. Филмът „Фрида” е полет, извисяващ се над всичко земно и общоприето. Точно като самата Фрида.
„Животът в розово“ / La vie en rose (2007 )
Единици са историите, които могат да се разказват отзад напред и да бъдат все така вълнуващи. Тази на Едит Пиаф е сред тях.
Филмът „Животът в розово” разказва в нехронологичен ред за живота на една от най-обичаните френски певици. Екранизацията е пътешествие – от бедността на мръсните френски улици и прашни площади, та чак до блясъка на сцената и светлините на прожекторите. Едит е просто едно дребно момиче (висока едва 147 см) със специфичен глас и сърце, надскачащо ръста й няколко пъти.
Животът й започва с трудно детство, но дори и след като славата я застига, трудностите за нея не свършват – катастрофи, любовни истории, алкохол в големи количества, морфин… В живота й има всичко, във филма – също. На екран се представят както силните моменти, така и жестоките падения. Въпреки всичко обаче тя е Едит. Едит Пиаф! Жената с обичаните песни. Жената, познаваща и най-тъмните нюанси на розовия живот. Филмът за нея е тъжен, но тя пее „Je ne regrette rien“ (Не съжалявам за нищо). И може би наистина не бива!
