Професионалният ни живот е неразривно свързан със сравнението, което ще се опитаме да направим между добрите и лоши шефове. Не сме фенове на това така лесно да слагаме етикети на хората, особено на по-висшестоящите от нас в йерархията на работното място. Има обаче ръководители, на които откровено се възхищаваме и такива, с които не желаем да комуникираме. „Една от причините толкова много шефове да бъдат лоши се корени в това, че те не знаят как да бъдат уверени и в същото време не разбират нуждите на своите служители”, казва Робърт Сътън – професор по мениджмънт в Станфорд. И все пак, интересува ни кои са признаците, по които да ги познаем – онези, които прекрасно се справят с отговорността да отговарят за своите подчинение и другите, с които не искаме да имаме взимане-даване за нищо на света.
Добрият шеф:
Иска да чуе мнението на хората от екипа си и го прави с умението на добър лидер;
Установява силни връзки с екипа, създава предпоставки членовете му също да комуникират свободно и със същата лекота общува с бизнес партньори;
Фокусира вниманието си към дългосрочни цели;
Не игнорира възникналите конфликти и проблеми, а активно участва в решаването им;
Зачита личното време и пространство на своите служители;
Знае, че понякога е възможно да греши и признава пропуските си, търси обратна връзка;
Знае, че работи за нещо много по-голямо от личните си интереси;
Дава свобода на членовете на екипа си да се развиват и напредват в това, в което са най-добри;
Открива златната среда между емоционалност, сериозно бизнес поведение и факта, че въпреки всичко – и той е човек, и нищо човешко не му е чуждо;
Дава обратна връзка на своите служители, опитвайки се да помага градивно на тяхното израстване, без да ги приема като потенциална конкуренция.
Лошият шеф:
… е човек, който може да ви накара да смените изцяло полето на професионална реализация, да се преквалифицирате и да избягвате всякакъв личен контакт с него;
Вярва, че всичко е въпрос на личен интерес и бизнесът се върти единствено около него и приходите за него;
Никога не поощрява служителите си, не само финансово, а и емоционално;
Не търси обратна връзка от екипа си;
Напуска стаята и разговора, преди той да е завършил и не изслушва хората, с които комуникира;
Не признава грешките си;
Заплашва хората, с които работи;
Прехвърля личните си проблеми върху поведението си в служебната атмосфера;
Работи на принципа „разделяй и владей”;
Съсредоточен е единствено в дребните детайли, а не в големите и дългосрочни цели.
Текст: Стефи Стоева
Снимки: Press
Вижте още: