Един физичен закон твърди, че енергията не се губи – тя просто преминава от една форма в друга – нещо, на което ми беше трудно да повярвам. Иначе успях да науча други неща, успях да завърша и да получа не една, а две дипломи. А днес реших да сравня всичко това с нещата, които от дистанцията на годините изглеждат различно. Между живота в университета и живота след това няма знак за равенство, а признавам си, струваше ми се точно обратното…
В университета получавате шестици, в работата – истинска оценка за това как се справяте практически, но след много по-дълго време. Преподавателите ви уведомяват, че сте научили урока си с помощта на шестобалната система и така разбирате, че сте тръгнали по пътя към успеха. Преди изпит обикновено „изяждате“ с кориците един-два учебника, след четири дни си тръгвате с шестица и продължавате нататък. В кариерен план обаче нещата не се случват толкова бързо, защото високата оценка не винаги означава висока заплата в първите няколко години трудов стаж. Затова чакането тук е по-дълго, но и неговият краен резултат – по-сладък. Тайната тук се крие в търпението.
Ученето до 3 сутринта е нещо, което няма да искате да повтаряте в работата си. Или с други думи, когато бяхте студенти, програмата ви беше подредена по най-странния начин. А ученето до 3 сутринта се комбинираше прекрасно с едно питие и излизане с приятели. Когато обаче започнете работа, със сигурност ще ви се иска да се побирате в онези заветни 8 часа. Вероятно няма да ви харесва да запълвате личното си време с професионални ангажименти. Това, от своя страна, ще доведе до две много важни неща: първо – ще се научите да бъдете по-отговорни към времето, с което разполагате за работа и към работата си като цяло; второ – ще научите, че личният ви живот и кариерата са две неща, които, в крайна сметка, трябва да комбинирате с удоволствие и разум.
Прескачането от стажантска програма в стажантска програма не е като смяната на работата. Стажът в престижна компания не е трудно постижима цел. Втори стаж в още по-престижна компания – също. Но започването на работа – о, това никак не е лесна работа! А стъпката към по-висок пост или по-добро заплащане може да отнеме и години. Това всъщност е логично, защото изискванията, критериите и работата на човек са едни на 20 и други: на 35 години. Истината тук – всичко се случва стъпка по стъпка, ако знаете какво искате да постигнете и се борите за него с последователен план.
Да пропуснеш една лекция, без да кажеш на никого, е нищо работа. Да пропуснеш един ден на работа без предупреждение си е направо за уволнение. Тук изводите са повече от ясни – за всяко нещо, което правите в работно време, извън работното си място, трябва да има причина и обяснение.
В университета получавате ваканции, а в работа: отпуск. А лошата новина е, че двете не означават едно и също, макар да ви звучат еднакво. Отпуските на служителите са нещо, което всеки работодател управлява разумно. Различните професии означават различни възможности за почивка и не винаги Коледните празници влизат в това число. Затова пък сме сигурни, че няма невъзнаградена отдаденост и всичко, което човек прави, от своя страна генерира поток от следствия и събития, които рано или късно му връщат усилията в друга форма. Един физичен закон казва, че енергията не се губи – тя просто преминава от една форма в друга. Звучи добре, нали?
Текст: Стефи Стоева
Снимки: Press
Вижте още:
Не допускайте тези грешки в кариерен план, ако сте на възраст 20+
