„Няма по-евтино развлечение и по-продължително удоволствие от четенето” е казал френският писател и философ Мишел дьо Монтен. Вдъхновени от това изказване и многото философия, скрита в него, ни се прииска да прекараме този ден в леглата си, увлечени в някоя история, която да съпреживеем с героите от нея. Затова решихме да ви предложим няколко книги, които биха ви накарали да се усмихвате, да ви просълзят или да се чувствате още по-комфортно в този съботен следобед. Ето кои са те:
1. „Малкият принц” – Антоан дьо Сент-Екзюпери. Вярваме, че сте чели този поетичен и философски разказ, който привидно има формата на приказка за деца. За тази книжка обаче казват, че трябва да се прочете три пъти в живота – веднъж, когато сте на 10, веднъж на 30 и веднъж на 60 години. Като форма и жанр книгата няма аналог в световната литература, а Антоан дьо Сент-Екзюпери я написва по време на престоя си в един хотел в Ню Йорк през далечната 1942 година. Произведението „Малкият принц“ е преведено на 180 езика и е продадено в повече от 50 милиона копия по цял свят.
2. „Търсене на абсолютното” – Оноре дьо Балзак. Тази книга ще очарова онези от вас, които се увличат по произведенията, в чието написване е залегнал литературният стил Реализъм с всичките му социално-психологически измерения. Написан е през 1834 година. Главният герой Балтазар Клаес е завладян от желанието да постигне абсолютното, а авторът създава образа му по подобие на този на алхимиците. Синтезирането на изкуствен диамант – това се превръща в идея-фикс за героя. Балтазар буквално е обладан от изучаването на непозната наука и обясняването на явления като светлината, електричеството и магнетизма като проявления на една и съща причина. Той жертва сигурността на семейството си в името на тази цел. Дали успява да създаде скъпоценния камък – прочетете сами.
3. „Празни мисли на един празен човек” – Джером Джером. Той е английски писател и драматург- изключително популярен с хумористичните си произведения и наистина прекрасно чувство за елегантен хумор. Книгата е написана през 1886 година. В нея се разглеждат някои основни човешки качества като яденето и пиенето, безпаричието, лошото настроение, суетата, успехът в живота, стеснителността. А авторът говори за тях с неподправен хумор, остроумно и мъдро и непременно увлича читателя сам да достигне до извода, че „животът и хората са поносими – само ако не ги взимаме прекалено сериозно”.
4. „Вино от глухарчета” – Рей Бредбъри. Този полу-биографичен роман на Бредбъри е написан през 1957 година, но връща читателите в още по-далечната 1928 година. Интересното заглавие се отнася до напитката, която дядото на героя произвежда от листата на глухарчета, станала пословична като метафора за радостите на лятото. Книгата разказва за случките на 12-годишния Дъглас, неговото семейство и приятелите му. Действието се развива в малък град в САЩ, а краят на книгата, смеем да твърдим, почти ни разплака от умиление.
5. „Повест за два града” – Чарлз Дикенс. Въпреки че това е един от най-мрачните романи на английския писател, го препоръчваме с две ръце. Героите в произведението са малко на брой, а историята се развива в периода около Френската революция. Градовете са Лондон и Париж. Романът е написан през 1859 година, а филмовите адаптации на Дикенсовите произведения са едни от малкото, за които може да се каже, че са верни с оригинала. Всъщност бихте могли да изгледате и сполучливата екранизация на филма от 1989 година. Продукцията е в пет серии, а неин режисьор е Филип Моние.
Текст: Стефи Стоева
Снимки: Press
Вижте още:
