„От широкия ни, огрян от късното майско слънце чардак се виждаше Пирин. Най-нащърбената и най-романтичната част от България. Седях с чаша гръцко ципуро, произведено от дядо ти Георгиос, този от Неос Ставрос, на затопления от слънчевите лъчи дървен под, на половин час мое шофиране (двайсет минути за татко ти) от гръцката граница. Ти спеше в количката си до мен. Така реших да лекувам носа си – със сто грама ципуро, до теб, с Пирин на хоризонта. Много съм пътувала, много съм видяла, примирала съм от възторг пред всевъзможни пейзажи. Но гледката към Пирин от родопския ни чардак е несравнима, в това съм сигурна.”
Фатална автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен преобръща живота на младата му съпруга – българска журналистка. Сурова истина изплува на повърхността. Навлизане в дълбините на родовата история, в които Тя (Катерина, Жената, Пречистващата се) търси себе си и от които изтръгва енергии за справяне с болката.
Така може да бъде описана сюжетната рамка на романа „Гръцко кафе”. Преплитайки автобиографично и фикционално, историческо и интимно, той разтваря пластовете на времето, за да открие всички стари конфликти и стереотипи.
Книгата е разказ за Балканите, за границите на Балканите – парадоксално свързващи и разделящи. Историята изпитва тяхната устойчивост, обединявайки разпокъсани човешки животи, национални комплекси, архетипи, разтърсващи страсти на устояващи мъже и жени, горди жестове, сдобиващи се с ценност чрез белезите от раните… Но преди всичко е разказ за границите в самите нас, за границите в съзнанието, които и днес упорито укрепват собствените си територии и чието преодоляване винаги е свързано с травмата – на миналото и на паметта.
Текст: Fashion Inside/изд. Colibri
Снимка: изд. Colibri
Вижте още:
Български легенди и старогръцки митове оживяват в нов български роман
