През 2015 година българското кино става на 100 години. Начало на кинематографията в България поставя Васил Гендов с филма си „Българан е галант“, който се заснема и излъчва през далечната 1915 година. Копие от този филм, за жалост, не е запазено до днес, но така или иначе той се оказва онова голямо начало, за което ще си спомняме цяла година.
Кино Одеон ще посвети част от прожекциите си през цялата 2015 година на българското кино. Ще се проследи развитието на филмографията в родната ни страна по месеци. Февруари ще бъде посветен на киното от 50-те години. На всяко от следващите десетилетия, когато то се развива по-бурно, ще бъдат отделени по два месеца за представяне на прожекции. В края на годината ще бъдат излъчени най-добрите игрални филми от 2010 година насам. В кино Одеон можете да разгледате изложба на стари филмови плакати, няколко автентични костюма и да се насладите на чувството за носталгия, което ще ви донесат те.
Историята на българското кино е пълна с интересни подробности. От 1915 до 1948 година са създадени цели 55 филма. От 1948 до 1989 година българското кино е изцяло под контрола на държавата, а социалистическата реалност е била единствен възможен вариант за творческо вдъхновение. По това време в държавата ни има 3000 киносалона, което означава, че създадените по това време филми е трябвало да достигат до всички.
Качеството на много от филмите е било сравнително ниско, в сравнение с продукциите в западна Европа и САЩ, където се използвали ленти с марката „Кодак“ за разлика от съветските използвани у нас. Въпреки това, в социалистическият период, у нас се създавали средно по 25 филма на година.
В началото на 90-те, заедно с всички настъпващи промени, държавата се оттегля от филмовата индустрия. Следващите години в България буквално няма кино. То започва да се възражда към нов живот след 2008 година. Понастоящем страната ни отбелязва огромен напредък по отношение на филмите, които се създават. Документалното кино и игралните филми се превърнаха в логична част от културата и постиженията на страната ни дори и в международен план.
Текст: Стефи Стоева
Вижте още:
