Полин Реаж, истинско име Доминик Ори (1907–1998), е френска интелектуалка, писателка и преводачка, в продължение на десетилетия сътрудник и главен секретар на авторитетното литературно списание „Нувел Рьовю Франсез“, оглавявано от не по-малко авторитетния и уважаван Жан Полан (1884–1968), с когото поддържа дългогодишна връзка. Един ден Полан казва: „Жените не могат да пишат еротични романи. Сигурен съм, че и ти не можеш“. Ори отговаря: „Е, бих могла поне да опитам“. Предизвикателството е хвърлено, Ори поема ръкавицата и през 1954 г. „Историята на О“ се появява на пазара. Без всякакъв успех. Затова пък второто издание, в началото на седемдесетте години, предизвиква такъв скандал и такова възмущение, че се заговаря за процес. Никой не знае обаче кой се крие зад името Реаж – приписват книгата на самия Полан, написал не по-малко забележителен предговор, на Андре Малро, на Анри дьо Монтерлан… Едва през 1994 г., в интервю за „Ню Йоркър“, Доминик Ори обявява авторството си публично.
Самата книга разказва за млада, сексуално освободена жена, която е заведена от своя любовник в един замък, където по собствена воля става негова робиня. Многобройните еротични сцени с преобладаваща садомазо окраска, гротескните манипулации, на които е подлагана героинята, всичко това е предадено със сдържан тон и с една естетска целомъдреност на описанието, която препраща по-скоро към сексуалния фантазъм, отколкото към реалната случка. Отвъд еротиката стои идеята за любовта като пълно подчинение, за „щастието да бъдеш роб“, както е озаглавен предговорът на Жан Полан, който със сигурност и днес би събудил противоречиви чувства и разнопосочни тълкувания. Това второ българско издание на „Историята на О“, осъществено двайсет и две години след първото (пожънало без всякакво преувеличение феноменален успех и издадено в немислими понастоящем тиражи), е предназначено за ценителите на истинската еротика и на писателите от ранга на Батай и Аполинер, за читателите, които вече познават или тепърва ще се запознаят с този странен и завладяващ роман.
текст; Мартин Георгиев
снимка: ИК „Колибри“
