Една жена пристига в Сеул със съпруга си. Държи го здраво за ръката, но тълпата се оказва по-силна. Разделя ги, а той остава сам, държейки в ръце чантите ѝ.
Отчаяното търсене започва. Четири пораснали деца и баща им се впускат в издирването, но се натъкват на неподозирани тайни. Толкова дълбоки, че се питат познавали ли са наистина жената, която цял живот са наричали „мама”.
„Майката е основна тема на романа, защото по пътя към модерността се лишихме от много неща“, разкрива притесненията си Кюн-сук Шин, когато получава Азиатската награда за литература през март 2012 година. „Издирването на Со-ньо в тази книга е символично отвоюване на светостта, която загубихме.“
Авторката е родена през 1963 година в бедно семейство. Още литературният й дебют, новелата „Зимна притча“, ѝ носи високо отличие за млад творец. Завършва Института по изкуствата в Сеул, а Колумбийския университет в Ню Йорк посещава като гостуващ учен. Кюн-сук Шин е сред най-изтъкнатите авторки от „новата вълна“ в женската белетристика, т. нар. Поколение 386. Тя е и първата жена, удостоена с авторитетното отличие за азиатска литература Man, връчено ѝ за романа „Моля те, погрижи се за мама“. Литературният шедьовър е преведен в над 30 държави от 2009 година до момента.
Предлагаме ви и кратък откъс от романа, който да ви потопи в тайнствената история:
„Когато чуваш за пръв път, че мама е изчезнала, питаш ядосано как така никой от голямото ти семейство не е отишъл да вземе нея и татко от сеулската гара.
– А ти къде беше?
Аз? Млъкваш. Узнала си, че мама я няма, след цели четири дни. Обвинявахте се взаимно за изчезването й и всички се смятахте за несправедливо набедени. Напускаш дома на Хьон-чол и вземаш метрото към къщи, но слизаш на централната гара там, където мама буквално се беше изпарила. Отминават те безброй хора, побутват пътем раменете ти, докато си проправяш път към мястото, на което мама е видяна за последен път. Поглеждаш към часовника си. Три следобед. Същият час, в който мама се бе изгубила. Хората наоколо те блъскат, докато стоиш на перона, където мама е била изтръгната от здравата хватка на татко. Никой не ти се извинява. Същата блъсканица трябва да е била и когато мама е стояла тук и се е чудела какво да прави.
Колко назад можеш да се върнеш в спомените си за някого? В твоите спомени за мама? Откакто си разбрала за изчезването на мама, не можеш да се съсредоточиш върху никоя мисъл, без в паметта ти постоянно да изникват отдавна забравени случки. И всяка една от тях води подир себе си разкаяние. Преди години, няколко дни преди да напуснеш родното място, за да отидеш в големия град, мама те заведе в магазина за дрехи на пазара. Ти избра семпла рокля, но тя се спря на една с къдрички по колана и подгъва.
– Какво ще кажеш за тази?
– Не – отвърна ти и я бутна настрани.
– Защо не? Пробвай я.
Мама, още млада тогава, разшири очи в недоумение. Роклята с къдрички беше като от друг свят в сравнение с мръсната кърпа, която мама винаги омотаваше около главата си също като останалите жени, занимаващи се с полска работа, за да попива потта от челото й.
– Много е детинска.
– Така ли? – отрони мама, но продължи да държи роклята и да я оглежда, сякаш не искаше да се раздели с нея. – Аз пък бих я премерила, ако бях на твое място.
Стана ти неудобно, че си я нарекла детинска, и каза:
– Изобщо не е в твой стил.
Мама възрази:
– Не, аз харесвам такива дрехи, просто никога не съм имала възможност да ги нося.
Трябваше да пробвам роклята. Свиваш крака и приклякаш на мястото, на което вероятно мама е направила същото. Няколко дни, след като настоя да купите семплата рокля, пристигнахте на същата тази гара с мама. Държеше те здраво за ръка и крачеше през морето от хора по начин, който би респектирал дори внушителните сгради, извисяващи се наоколо, запътена към отсрещната страна на площада да чака Хьон-чол под часовниковата кула. Как може такъв човек да се загуби? Фаровете на подземния влак навлизат в гарата и хората се втурват напред, поглеждат те, седнала на земята, вероятно раздразнени, задето се пречкаш на пътя им.”
Текст: Станислава Добрева
Снимка: Colibri
