Тричането (наричано още бесене, цирене или церене) на кучета е ритуал, изпълняван на Чисти понеделник, съвсем в началото на Великия пост. Разпространен е в Странджа, Източните Родопи, Пиринско и Централна България. Ритуалът е свързан с вярването, че кучето е посредник между човешкия и отвъдния свят, между доброто и злото. Ето защо къпането на кучето по време на ритуала е задължително – водата пречиства и по този начин възстановява връзката между двата свята.
На 13.04.2011 година българският парламент приема поправки в Наказателния кодекс, с които инкриминира тричането с твърдението, че упражнява насилие над кучетата.
Казват, че светът е едно глобално село. И ние, като негови жители, се опитваме да следваме „местните” закони, които ни обединяват в едно цяло.
Залисани в усърдието да бъдем част от тълпата, често не осъзнаваме, че се превръщаме в част от общата сивота, която безвъзвратно е погълнала цветната ни индивидуалност. Уеднаквяваме се с масата, забравяйки, че най-ценното ни притежание е уникалността. Различна и неповторима.
Върху тази тема разсъждава най-новата постановка на театър „Българска армия”. Пиесата, носеща красноречивото заглавие „Да разлаем кучетата” разглежда именно противоречивия български обичай „тричане” и мястото му в световната културна карта.
„С тази си скромна творба искам да кажа на всички – всяко зло, всяка криза може да бъде преборена, само ако останем верни на традиции и история. Нека до уши да сме затънали в г******, нека големите ни казват какво да правим, ние обаче трябва да се бунтуваме! Трябва ежегодно да тричаме и гоним бесовете от този свят! Защото пропуснем ли, дори и един-единствен път да го направим – светът нас ще трича! Всичко ще се разпадне и ще отиде по дяволите… и … жална ни майка тогава…”, казва по повод произведението си неговият автор Емил Атанасов.
Сблъсък на гледни точки, невъзможно съжителство между традиционен обичай и съвременнен начин на мислене, полемика между варварство и хуманизъм. Режисьорът Иван Урумов търси смисъла във взаимното обогатяване, а не в деленето, породено от различия.
Ролите са поверени на Васил Михайлов, Иван Налбантов, Стефка Янорова, Борислав Стоилов, Георги Кадурин, Милен Миланов, Мирослав Косев, Веселин Анчев, Тигран Торосян, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова и Мирослав Пашов. Музиката е дело на Добрин Векилов-Дони, а сценографията и костюмите: на Нина Пашова.
Премиерните дати на постановката са 8 и 9 октомври, а до края на месеца „Да разлаем кучетата” ще се играе на 15-о и 26-о число.
Текст: Станислава Добрева
Снимки: Театър „Българска армия“
