Посвещаваме днешния ден на съвременната българска литература. Избрахме датата не случайно: 1 ноември е Денят на народните будители, затова насочваме вниманието си към днешните такива. Тези, които са запазили вярата си в магията на словото и не само откриват, но и създават вдъхновение в необятния свят на книгите.
Представяме ви 5 български творби, заедно с техните автори. И понеже вярваме, че човек сам трябва да усети въздействието на всяко едно произведение, прилагаме и кратки откъси.
Илиян Любомиров – „Нощта е действие”
„закъснява по часовник
тръгва си просто така
и никога не я е грижа
дали ще ѝ се обадя
дали ще я напиша
дали има други
дали съм добре
когато ме мрази
реже косите си
носи панталони
шарени лакове
плоски обувки
когато
ме обича обаче
петолинието на челото ѝ
снизходително
образува птица в полет
рисувана от дете
и това стига
за да ѝ се обадя
да я напиша
да няма други
да съм добре”
Творческият псевдоним на Илиян Любомиров е Августин Господинов, но дебютната си стихосбирка издава с истинското си име. Роден е през 1990 година и живее между София и Берлин. Тази година спечели първото място в „София: Поетики”, а от летящия старт на първата му книга сме убедени, че литературните му успехи тепърва предстоят.
Александър Секулов – „Гравьор на сънища”
„Знае, че тази жена не търси него и никога не го е търсила; не е търсила спомена за него, защото никога не е бил с нея и никога не се е случвал в живота ѝ; и никой никого не е напускал, както и никога не са били в онези стаи в Амстердам или в Маракеш; и не са били никъде заедно, и никога не ще бъдат, защото любовта не иска доказателства, защото любовта е само пространство за преминаване без възможност да запомниш пейзажа, без възможност да го опишеш: без нелепо очакване за бъдеще.
Тя не съществува. Той не съществува. Все още.”
„Гравьор на сънища” e роман в три части, които за първи път се издават заедно – „Колекционер на любовни изречения”, „Малката светица и портокалите” и „Последната рота на капитан Кок”. Творбата разказва две истории едновременно: на жена с безброй мъже и на няколко мъже с една жена.
Милен Русков – „Възвишение”
„Та думата ми е – зе напоследък и в наше Българско все повече да ся чете. Раковски що дума в „Пътника”? –
Виждами учени человеци,
Почнаха те да ся явяват –
Българи наши и родолюбци
Стара наша слава сказват!
Да, такива едни работи. Абе има надежда, казвам аз. Наш народ ся образова и возвисява, не с дни, а с часове. Гледаш го, сега е 5 по турски, докато стане 8, още двама ще са ся научили да четат! А, не вярваш! Абе аз ти казвам! Бравос! Юнаци! Ей тъй ще я настигнем Европата, и ще ся возвисим всенародно! Че после глей що става! Е туй, дето после става, направо не е за разправяне! Ще им ся отворят очите за слънцето на знанието, ще прогледнат! Наука ще пазят, Бога ще тачат! Туй сляпото окато прави!
С една дума – не бойте ся! Бъдущност е светла, и сичко ш’ся оправи!”
Милен Русков е автор и на „Джобна енциклопедия на мистериите“, която му носи награда за дебют „Южна пролет” и на „Захвърлен в природата“, отличена с отличие „ВИК“ за роман на годината. Българският писател и преводач е сред 13-те лауреата на Европейската награда за литература за 2014 г., които бяха обявени преди броени дни по време на Панаира на книгата във Франкфурт. На официална церемония, която ще бъде на 18 ноември в Брюксел, Русков ще бъде награден за романа си „Възвишение“, издаден през 2011 година.
Алек Попов – „Сестри Палавееви в бурята на историята”
„УЛИЦАТА
В стария софийски квартал, известен навремето като „Коньовица“, а в годините на развития социализъм като „Зона Б-18“, има една съвсем малка уличка, чийто край е запушен от бараките на кооперативния пазар. С течение на годините тази, някога смятана за отдалечена, част на града постепенно е потънала в морето от блокове и вече е по-близо до центъра, отколкото до периферията. Наблизо минава канал, който ту излиза на повърхността, ту изчезва, за да се влее в мръсната кафява вада, която разделя движението по булевард „Сливница“. Общо взето безрадостен пейзаж, сред който са боднати кокетни новички кооперации в ярки розови, жълти и зелени цветове като изкуствени цветя.”
Произведението на Алек Попов е първият партизански роман, написан след края на комунизма! Творбата пренася читателя в бурята на 40-те години на миналия век и работи смело с историческите митове отвъд идеологическите щампи. История за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации.
Мария Донева – „Шепа лъскави череши”
„Всичко, което имахме…
Кой ще го притежава?
Ние живяхме скрити
в тайната си държава.
Бяхме си всичко. Двамата.
Имахме политика –
граници нека нямаме,
да не граничим с никого.
Колко пътеки минати.
Колко целувки взети.
Аз ли ти бях родината?
Ти ли ми бе морето?
Вече сме си история.
Вечност от ден до пладне.
Нашата територия
просто ще се разпадне.”
Книгата е разделена на четири части, всяка от които представя по един сезон. Малко тъга, малко тишина и много мечти се крият в една поетична „шепа лъскави череши”.
Текст: Станислава Добрева
Снимки: Press
Вижте още:
Какво да прочетем от тазгодишния Нобелов лауреат за литература?
