View this post on Instagram
Никога не съм знаела какво е да можеш да пишеш. Аз не съм писател. Не съм автор на текст.
Текстовете, които досега съм написала, са били прилив на емоция в трепването на пръстите ми над клавиатурата.
И ако Бог бе рекъл, можеше и да ми даде вместо думи, клавиши… И можеше да ме направи пианист. Каквито и планове да е имал онзи, който ме е създавал, благодаря му.
Благодаря му, че на мястото на сърцето си, имам струна и всяко нейно трепване, ми е удар, или с думи прости – пулс.
Аз не съм авторът на този текст.
Аз съм авторът на емоцията, която го изписва.
Всички сме такива – вярвайте ми! Дали пишещи или четящи, крещящи, или мълчащи, всички сте автори, точно толкова, колкото и аз. Единствената разлика е изразът на тази емоция.
И до днес, всяка написана от мен дума, е била предричана от капка горчивина. От лека меланхолия. От страх.
Чаках някой или нещо да ме накара да пиша от радост.
Чаках онази тръпка по раменете, която да ме кара да изглеждам адски глупаво, буквално нелепо…
Седейки сам на някаква маса на дъното на света, да притежаваш най-необяснимото и безценно богатство на света – усмивката.
Да съзнаваш, че си уплашен, че си абсолютно незастрахован от следваща минута от живота си, но да си я искаш, на всяка цена.
Да знаеш, че утре може да си най-бедния или най-клетия човек, но да не ти пука особено. Да ти е важно кой си сега.
Да вървиш без каквато и да е идея за посоката, краката ти да те носят с някаква тяхна си логика, но сърцето ти да има – то да води.
Да стъпваш смело.
Да не гледаш къде стъпваш.
Да усещаш студа по върха на пръстите си и по щипкането на носа, но да ти стигат шалът и двете топли думи на непознат минувач, за да направят зимната нощ приказна.
Да знаеш, че най-лесното нещо на този свят, е да зарадваш някого.
Най-трудните раздели да са с онези, за които не знаеш колко много ще ти липсват, но да имаш сили да ги преживееш.
Да знаеш, че най-важният праг, който ще пресечеш днес, е онзи, зад който имаш не крепост, а топлина, ако ще този праг да е на обратния край на света.
Да изпитваш любов, каквато и да е, на която и да е цена, стига да си е твоята голяма любов.
Ако ме накарат да напиша текст в момента, в който съм била най-щастлива, ще ги пратя по дяволите.
Бих дала всичките си думи, бих останала няма ако ще, само и само да оставя радостта си наблизо.
Да остана влюбена – автор на емоцията.
Текст: Ева Колева
Снимка: Instagram – Peter Lindbergh
Вижте още:
