Честит 8 март, момичета!

„Можеш да бъдеш великолепна на 30, очарователна на 40 и неустоима до края на живота си.“ Коко Шанел

Вижте още:

Занимавам се с писане от осем години. И сякаш вече съм писала за всичко и за всеки. По няколко пъти. Включително и за Коко Шанел, но тя е вселена и безкрайно вдъхновение, така че винаги си заслужава.

Подхващам този текст малко на пръсти – хем искам да не е клише или нещо някъде разказвано, хем искам да е искрено, хубаво и уютно. Такива сме хората на думите и писането.

Сутринта пазарувах. Човекът на касата пред мен беше взел три зюмбюла, опаковани поотделно. Три букетчета за три жени – може би за съпругата му и двете дъщери. Аз ще подаря на майка ми и на сестра ми цвете. Мъжът, който ме обича, вероятно ще ми подари цвете в саксия утре или нещо извън рамките. Баща ми няма да пропусне, постарал се е от 200 км разстояние момичетата му да се почувстват специално. Почти сигурна съм, че дъщеря ми замисля някаква мила детска изненада. А на мен утре ще ми се иска да си купя лалета. Ей така, собственоръчно. Нищо че ще получа цветя и подаръци за празника. Ще ми се иска да си подаря и пътуване до Южна Франция, но за това друг път.

Взех доза тишина. Случвало ли ви се е да искате да се изключите от целия шум наоколо и в главата ви – имейли, социални мрежи, телефонни разговори, обстоятелства, тревоги, очаквания? Обикновено го правим през уикенда или по време на отпуск. Или в дни от годината със статут на безтегловност – между Коледа и Нова година или преди рождения ни ден, когато сме в сатурнова дупка. В деня преди 8 март обаче го направих. Ей така, собственоръчно. Нищо че беше за половин ден и въпреки че не е нито декември, нито август (тогава съм родена). Явно съм имала нужда от леко охлаждане на симпатичния бърнаут. За да прегърна наново себе си – каквато съм.

Направих си кафе в 4:02 ч. следобед. Имам си правило да не пия кафе след 4 следобед, защото след това през нощта не мога да спя. Нарушавам собственото си правило. Кафе в чаша с надпис „cup of love“. За вдъхновение (или разсейване) направих няколко снимки на чашата с кафе. И тъй като забелязах, че не е пълна догоре „чашата с любов“, долях още кафе. Ей така, собственоръчно и съвсем нарочно – исках да е пълна. Нищо че няма да мога изобщо да спя довечера, защото вече е почти 17:00 ч. и аз допивам кафето си. С френски макарон отстрани.

Вече е 8 март. Лалетата са купени, поздравите – изпратени и получени. Подаръците и изненадите – повече от очакваното. Денят е чудесен за празник и лекота в сърцата и за хубаво настроение. За рокли. За нова прическа. За Chanel. За перли. За усмивки. За удоволствия. За парти. За каквото пожелаем. За нас. Пролетта пърха във въздуха като колибри. Наздраве с чаша вино от Южна Франция (с няколко парченца сочна ягода в чашата, за разкош)! Време е за щастие, че сме се родили жени и че имаме толкова стойностни жени в живота ни, прегърнете и тях! А според Коко Шанел съм… очарователна.

Честит празник, скъпи жени! Майки, дъщери, сестри, приятелки. Момичета, пораснали и непораснали. Бъдете себе си! Предизвиквайте себе си! Обичайте себе си!

Текст: Деси Найденова

Снимки:Getty/pexels/архив на редактора