Не го гледай никого в очите, прави се на разсеяна.
Вирни си носа, качвай се в джипа, в колата,
на колата отгоре, или на метлата, ако щеш и на майната си върви, но гледай през хората, покрай които минаваш.
Карай направо.
Ако питаш мен, подминавай ги все едно не са хора, а гари. Винаги, когато обикновен човек понечи да ти се усмихне или да те поздрави, отмествай отегчения си, силно гримиран поглед.
Демонстрирай лъскавата си визия, високия си морал, парите, които даваш за благотворителност в Австралия на пандите, ителигентния си нрав – подчертавай ги със засукани фрази и липса на диалект. Ти не си от Перник или, не дай боже, Враца, моето момиче…
Покажи класа!
Никога не позволявай да те изпращат до автомобила ти, кажи, че някакъв си порой няма да те стопи. Ако ще да вали из ведро, настоявай, че можеш.
Че управляваш целия си ши*ан свят сама.
Стой изправена.
Слагай хиалурон.
Тренирай като ненормална.
Трий си спиралата и внимавай да не ти паднат миглите.
Запиши второ висше.
Научи чужд език.
Бъди жената, която останалите жени не успяха да бъдат и останалите мъже не успяха да имат.
Прибирай се капнала.
Плачи безутешно.
На никоя цена и на никого
НЕ-КАЗВАЙ-ЧЕ-ТЕ-Е-СТРАХ.
Не казвай,
че мразиш самотата си.
че нещо ти липсва.
Има един момент, викат му „накрая“…
Там всички влакове пристигат.
Всички самолети кацат.
Всички вълни се разбиват в собствената си скала.
Всички.
Слизаш на земята накрая.
Казах ли ти – и ти ще ми кацнеш.
?!Казах ли ти, бе?!
P.S. Любовта не е полет. Приземяване е.
Текст: Ева Колева
Снимка: Unsplash
