Когато си купуваме чифт скъпи обувки, който ще обуем само веднъж… Когато те ласкаят, или ти ласкаеш някого… Когато ти се свива стомахът от факта, че всички те гледат, а ти си облечена с любимата си рокля… Когато, минавайки пред лъскава витрина, първо поглеждаме отражението си, а след това манекените… Когато правим всичко това,… не го ли правим от малко суета?
Суета е, разбира се. Тя не е присъща само на жените. Мъжете са суетни. Децата също. Една моя приятелка има домашен любимец, за който твърди, че е суетен. Всъщност женската суета е малко по-различна от останалите. Не съм сама в това свое мнение. Според Уилям Текери „най-големият комплимент за една жена е презрението, което получава от собствения си пол”. Съгласявайки се с това изказване, приемам, че суетата понякога страда от една необикновена жестокост. Но какви са другите нейни страни?
Според Уикипедия това е прекомерна вяра в собствените възможности. Според Ницше суетата е страх да изглеждаш оригинален. В контекста на Еклисиаста тя означава безсмислието на всичко земно. Аз не харесвам нито едно от посочените по-горе описания. Не харесвам едностранното разглеждане на суетата като нещо злободневно. Да речем, че предпочитам да анализирам нещата с презумпцията, че монетата има две страни. Аз съм суетна, разбира се, и в случая съм позиционирана от другата страна на монетата. Тъй като харесвам това качество, предпочитам да го разглеждам като нещо, което ме държи будна в търсене на хубавото. Така че, нека помислим върху това – е ли е суетата двигателна сила?
Свикнали сме да разглеждаме постиженията си като резултат на мотивация, воля и усилена работа. Свикнали сме после да се хвалим с тях. Искаме някой да се гордее с нас. После искаме хората около нас да са успешни, защото човек се обгражда с хора, които отговарят на положението му. После се борим за още успехи. Някъде между всичкото това аз лично отивам на фризьор, купувам си въпросните обувки, които са ужасно високи, неудобни и красиви. Обличам роклята, с която съм като модерна градска принцеса и Voila! С течение на времето осъзнах, че зад всичко това тихо е застанала суетата. Стои и не мърда от единия ъгъл на перфектната ми прическа. Можете да забележите суетата в прилежно подредените книги в хола ми. Суетата се подава от гардероба ми, където се стремя да слагам само хубави материи и красиви кройки. Има по малко от нея в дипломите ми, във всяка прочетена книга, във всеки успешен ден.
Суетата всъщност е първичната двигателната сила на себеуважението и себеусъвършенстването. Суетата предполага, ако слагате червило – ще знаете как, ако купувате книга – то знаете коя точно. „Суетните жени освен умни са и красиви”, казва един мой приятел и добавя: „Суетата кара жените да се стремят да показват най-красивото, на което са способни”. Дали е така, не знам. Надявам се да е така. Надявам се да спрем да бъркаме суетата с други неща като кича и безвкусицата. И мисля, че ако някой утре ме попита кое е качеството, което най-много харесвам в себе си,… е, то не е едно, но суетата със сигурност ще е в челната тройка.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: Roland Denes – Unsplash
Вижте още:
