Бройте го като първа страница от многогодишен стаж или като първи опит да избягам тайно от работните си задължения, или бройте този опит като едно проучване на работната атмосфера. Важно е да се знае, че всяка прилика с действителни лица и ситуации е случайна. Също така е важно да запомните – никога не пишете подобен дневник на служебен компютър!
08:30 ч. – Работният ден още не е започнал официално. Пия първото си кафе за деня, в което сложих допълнително захар, защото днес се очертава обстановката в офиса да е леко „горчива”. Докато отпивам топлата течност, прелиствам задълженията си за деня и ги разпределям приоритетно, после по азбучен ред, после според ангажираните страни и така докато намеря най-подходящата форма на разпределение или по-скоро докато си изпия кафето.
09:00 ч. – Работният ден стартира с пълна сила. Двама колеги от списъка със задачите липсват и установявам, че трябва да свърша ангажиментите им вместо тях. Добре, че бях сложила повечко захар в кафето, знаех си! Следва непрекъснат процес на работа от около три часа.
12:00 ч. – Обедна почивка. В моя случай, тя е най-висша форма на себеотрицание и продължавам да работя и чак „пушек ми излиза от ушите”.
14:00 ч. – Ръководството организира оперативка, в която разискваме важни въпроси със спонтанни отговори. Нещо като брейн сторминг, ама не точно. Нещо като целеполагане, ама не съвсем. В крайна сметка разбираме, че до края на седмицата ще настъпи някакъв катаклизъм, в чието предотвратяване ще трябва да участвам и аз. Не ми стига борбата с двата килограма и безполезните диети, ами сега и това! Раздават се задачи, аз получавам два броя повече от останалите. Чиста проба късмет!
15:10 ч. – Имам нужда от интелектуална почивка. Това е времето, през което пиша по две изречения тук. Шефското тяло отказва правото ми на интелектуални почивки и мисли, че е време да ме занимае с проблеми, които сутрешната ми програма не включва. Така успешно предотвратява евентуалното ми завръщане към непрофесионалните ми занимания.
16:16 ч. – 16 е щастливо число по календара на южноамериканска древна култура отпреди 3 хиляди години. Интересно, че погледнах часовника тъкмо сега! Глупости! Не е вярно, но ми харесва да си мисля така…
16:17 ч. – Захващам се за работа напълно сериозно и установявам, че шефът не винаги е прав, но винаги е шеф, така че безропотно решавам един проблем, който нямаше да решавам ако шефът отсъстваше. За жалост е тук!
17:25ч. – Очаква се работният ден да приключи след 5 минути. Това са само догадки. Отивам до съседен офис, за две минути и трийсет секунди.
17:28 ч. – Връщам се и виждам ръководното тяло, под прякото подчинение, на което се намирам в професионален план, да чете импровизирания ми дневник, който по неведомите закони на всеобщата гадост е останал отворен на десктопа.
17:45 ч. – Работният ден продължава за неопределен период от време с неопределен брой нови задачи и определен брой възпалени нервни окончания в зоната около очите. Боли ме главата. Спирам да пиша. Утре пак…
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
Дневникът на едно работещо момиче: Празният лист
По една мисъл на ден за седмицата
